Христомир Славчев събира тухли вече шест години, а сред експонатите му има екземпляри от различни краища на България, тухла от 1888 г. и реквизит от „Баш майстора“
Колекция от различни тухли, използвани при изграждането на стария великотърновски квартал „Варуша“, представи Христомир Славчев. В Къщата на архитекта във Велико Търново той показа пред публиката избрани екземпляри от колекцията си, която събира вече шест години.
По думите на Славчев тухлите, използвани за строежа на къщите във „Варуша“, са се различавали според предназначението си и периода, в който са били произвеждани - от възникването на квартала до разрастването му през годините.
Според историческите сведения „Варуша“ възниква в края на 18-и и началото на 19-и век. Тогава градската управа разрешава на хора, заселващи се от околните села, да изграждат домовете си на запад от Търново, върху стръмния терен, който днес оформя характерния облик на Велико Търново. При строежа на първите къщи са използвани най-разпространените преди Освобождението тухли - по-тънки и наподобяващи тези от римската епоха. За икономия на строителен материал са използвани и облицовъчни тухли, с които са покривани кирпичените стени с цел укрепването им, разказа Славчев.
Сред експонатите в колекцията му има тухли от първите години след Освобождението, върху някои от които е отбелязана годината на производство. Славчев притежава и тухла от 1888 г., както и османски екземпляр, използван при изграждането на църква и носещ арабски надпис. След Освобождението започва производството на тухли с австрийски размер, изработвани в местните тухларни работилници.
Като строителен инженер Христомир Славчев изследва развитието на тухларството в различни периоди и в цялата страна. Макар на пръв поглед тухлите да изглеждат еднакви, за него всяка има свои отличителни характеристики, тъй като различните фабрики са използвали различни машини и технологии.
Колекцията на Христомир Славчев включва тухли, произхождащи от различни части на България - сред тях са експонати от Монтана, София, Самоков, Гоце Делчев, Велико Търново, Плевен, Овча могила, Пловдив и други градове. Сред по-необичайните находки е и тухла, използвана като реквизит във филма „Баш майстора“.
По време на социализма строителството се развива с такива темпове, че производителите на глинени тухли не успяват да покрият търсенето. Това води до появата на силикатните тухли, изработвани от 95 процента пясък и 5 процента вар. Заради характеристиките си и те се използват основно за вътрешни стени, тъй като не са устойчиви на външни влияния.
Тухлите, произвеждани в различни части на страната, се отличават и по цвета си. Екземплярите от Източна България - Попово, Варна и Шумен, са по-светли заради характеристиките на местната глина, докато тези от Централна България, района на Павликени и село Бутово, са по-тъмни. В тухлите от Родопите пък има пясък, тъй като хълмистият терен не позволява глината да бъде напълно чиста. За разлика от тях, в районите с льосови почви, каквито са местата край Дунав, глината е по-чиста и производството на тухли там е силно застъпено, посочи Славчев.
Експозицията включва и силно овъглени тухли, останали от процеса на изпичането им, както и работно облекло, използвано от служителите в тухларните фабрики.
Според инженера колекцията представлява интерес и за архитектите, които работят по опазването на културно-историческото наследство. Именно за да привлече повече внимание към нея, той избира периода на фестивала „48 часа Варуша юг“, посветен на емблематичния великотърновски квартал.
