Софийският градски съд отложи делото срещу бившата полицайка Симона Радева, която е обвинена в укриване на Георги Семерджиев след тежката катастрофа с две жертви от 2022 година.

Според обвинението във фаталната нощ Радева е занесла стълба на Семерджиев, с която той се е покатерил и е влязъл през прозореца в жилището си, след като не е успял да намери ключовете от апартамента.

На първа инстанция Софийският районе съд осъди Радева на пет години затвор.

Днес тя поиска делото пред втората инстанция да бъде отложено, защото нейните защитници Марио Найденов и Ивайло Найденов не могат да присъстват на заседанието.

Припомняме, че на 21 май 2025 г. Георги Семерджиев бе осъден на 20 години затвор на последна инстанция. През август той бе преместен от Централния софийски затвор в този в Бобов дол след поредица от нарушения и внасяне на забранени предмети.

„Тази присъда не е само за нея. Тя е за всички нас. Знак, че чадърът, колкото и да си мислиш, че те пази, накрая винаги протича".

Думите са на Иван Петров, бивш колега на Симона Радева от столичното районно управление. Той за първи път се съгласява да говори за жената, чието име се превърна в символ на полицейския позор.  

Новината, че бившата полицайка Симона Радева е осъдена на пет години ефективен затвор, предизвика силен обществен отзвук, но не изненада хората, работили с нея. Софийският районен съд я призна за виновна за това, че е помогнала на Георги Семерджиев да се укрие след тежката катастрофа на бул. „Черни връх“ през юли 2022 г., при която загинаха две млади жени. Макар и на първа инстанция, присъдата е ясен сигнал, че съдебната система отказва да прояви снизхождение.  

Иван, който е напуснал МВР малко след скандала, си спомня Радева от началото на кариерата ѝ.

„Дойде амбицирана, искаше да се доказва. Всички в началото сме така. Проблемът е, че системата те среща с всякакви хора – и добри, и лоши. Бързо се ориентираш накъде да гледаш. Тя избра по-лесния път“, разказва той.  

По думите му връзката на Радева със Семерджиев не е била тайна, макар никой да не е предполагал докъде ще стигнат нещата.

„Знаехме, че се движи в среди, които не бяха за полицай. Виждахме скъпите вещи, начина ѝ на живот, който не отговаряше на заплатата ѝ. Имаше коментари и подхвърляния, но никой не подаде официален сигнал. Може би от страх, може би от апатия. Така работи системата – всеки си гледа в паничката“.