Росен Йорданов: Ранните години на Калушев остават най-трудната за възстановяване част от биографията му

Криминалният психолог Росен Йорданов разкри още подробности за изготвянето на психологическата експертиза по случая „Петрохан-Околчица“, представена на брифинг в Съдебната палата в началото на седмицата.

Йорданов посочи, че нито той, нито останалите експерти са разговаряли лично с Калушев, заради което  става въпрос за т.нар. задочна експертиза, при която заключенията се изграждат чрез други източници. Сред тях са голямо количество видео- и аудиозаписи, част от които са направени в самата хижа, материали, създавани от членовете на общността, резултатите от действията им и свидетелски показания.

„Личната среща, контролираният експеримент и тестовото изследване са познати методи за проучване на един човек. Но в случая ние разполагахме с друга много надеждна информация – аудио- и видеозаписи и резултати от тяхната жизнена дейност във всички аспекти, които всъщност ги представят в естествената им среда“, обясни Йорданов.

Криминалният психолог обясни и използвания по време на брифинга термин „преференциален педофил“. По думите му същественото при този тип извършители е трайното и приоритетно сексуално влечение към деца, а не сексуалната ориентация към мъже или жени.

Йорданов направи разграничение между различните типове сексуални насилници и подчерта, че според експертния анализ при Калушев се наблюдава именно модел на целенасочен интерес към подрастващи.

Според Йорданов при Калушев с времето се наблюдава промяна в избора на предполагаемите жертви. Експертната теза е, че в по-ранен период той се е насочвал към по-големи момчета, като се е опитвал да заличава външните белези на физическата им зрялост.

Експертите са опитали да проследят развитието на Калушев назад във времето. Йорданов разказа за данни от свидетелски показания за предполагаем инцидент, когато Калушев е бил на около 16-17 години, а другото момче – на около 10. По думите му информацията е косвена и той лично не е разговарял с въпросния човек, който днес е възрастен. Данните обаче са постъпили от свидетел, чиито показания са с висока достоверност за разследването. 

Именно около този период според експерта настъпва сериозна криза в живота на Калушев – той напуска училище, изчезва от дома си за около три седмици и след завръщането си разказва, че е прекарал времето в пещерата Духлата.

„Това е една криза, която внимателно сме анализирали. Как може един ученик да отпадне от училище по време на социализма? Не ставаше толкова лесно. Не може, както майката обяснява, той просто да е решил да напусне училище. За инцидента имаме информация през свидетел, който е разговарял с другия човек. Аз лично не съм разговарял с него“, уточни Йорданов.

Криминалният психолог подчерта, че ранните години на Калушев остават най-трудната за възстановяване част от биографията му. Въпреки търсенето на хора от детството и юношеството му експертите не успели да открият близки приятели или данни за интимни връзки от този период.

„Зоната почти до 15-16-годишната възраст на Калушев е почти тъмна стая. Получихме само откъслечни данни. Въпреки старателното търсене на връзки, останали телефонни контакти и всякакви други следи, не можахме да открием нито един приятел от детските години - нито жена, нито мъж. Повечето хора, които твърдят, че го познават отдавна, всъщност са се запознали с него след 17-18-годишна му възраст“, каза Йорданов.

Специално място в анализа е отделено на отношенията между Калушев и баща му. Според Йорданов двамата са били близки, а това се подкрепя както от свидетелски показания, така и от снимковия архив, изследван от експертите.

Йорданов разказа, че сред материалите има фотографии на бащата на Калушев заедно със сина му и голи или разголени младежи. Част от снимките са направени на плаж, но според психолога други имат различен контекст. Това е сред обстоятелствата, на базата на които експертите допускат, че бащата вероятно е бил наясно с интереса на сина си към подрастващи. 

Той изрично отказа да потвърди, че бащата на Калушев е имал същите сексуални предпочитания. За него това са само спекулативни хипотези.

Йорданов коментира и мястото на религията в изградения около Калушев модел. Според него първоначалният интерес към духовни практики може да е бил опит за справяне със собствените му проблеми и намиране на вътрешно спокойствие.

Впоследствие обаче, според експертната теза, религиозната рамка постепенно се превръща в средство за легитимиране на отношенията му с хората около него. Йорданов уточни, че представители на будистките общности в България са се разграничили от практиките на групата, а според консултирани специалисти става дума по-скоро за синкретична форма с елементи от тибетския будизъм и ламаизма.

Според него стремежът на Калушев да заеме позицията на духовен учител е давал възможност сексуалните отношения да бъдат представяни като част от духовни или тантрични практики. Това според експерта е служило за рационализиране и прикриване на сексуалното влечение.

Един от основните въпроси е как Калушев, за когото няма данни да е бил сред най-успешните ученици, впоследствие успява да постави в зависимост професионално реализирани и интелигентни хора.

Според Йорданов формалното образование не е определящо за способността за манипулация. Той описва личностната организация на Калушев като нарцистично-антисоциална и смята, че през собствените си преживявания той се е научил изключително точно да разпознава уязвимостите на другите.

„Откривайки спасение за себе си, той изведнъж разбира, че това, което е негова уязвимост, може да го превърне в оръжие и в начин да открива слабостите на другите. Умението да манипулираш другите е способност да откриваш уязвимостите им и да ги контролираш. Калушев, минавайки през собствените си опити и слабости, става изключително чувствителен към слабостите на другите“, обясни психологът.

Според анализа всеки от възрастните членове на общността е имал своя специфична уязвимост, но общото между тях е било усещането за отчужденост от обичайния социален живот и търсенето на силна принадлежност.

Йорданов даде пример с Ивайло Иванов, при когото експертите откриват силна потребност от близост и принадлежност към група.

Особено подробно експертизата разглежда отношенията между Калушев и Николай Златков, който според Йорданов попада в средата му на около 10-11-годишна възраст.

Психологът твърди, че Калушев е познавал момчето още от малко и е установил контакт със семейството му в период, в който то преминава през трудности. Според анализа детето е имало проблеми с адаптацията в различни училища, а в семейството настъпват промени след появата на втори партньор на майката и раждането на друго дете.