Случаят „Евгения“: Доживотният затвор за Орлин и баща му виси на косъм заради гаф в разследването

5 декември 2025, 06:30
Мартин Стоянов
София

Таралеж

Приятелка разкрива за системния психически тормоз , на който е била подложена жертвата преди да бъде изхвърлена в куфар

Три години след като тялото на 33-годишната Евгения Владимирова бе открито натъпкано в куфар и изхвърлено във водоем край Перник, кошмарът за нейните близки започва отначало.

Върховният касационен съд (ВКС) отмени доживотните присъди на съпруга ѝ Орлин и баща му Пламен, връщайки делото за ново разглеждане. Но зад сухите юридически термини и процесуални хватки стои история за една жестокост, която смразява кръвта, и за едно семейство, което все още чака покой.

Хроника на една предизвестена смърт

Всичко започва през есента на 2021 година. Евгения изчезва безследно. Съпругът ѝ Орлин Владимиров я обявява за издирване, твърдейки, че тя е отишла на фитнес и не се е върнала. Цял месец той играе ролята на разтревожен съпруг, участва в търсенето, дава интервюта и заблуждава разследващите.

Истината обаче е погребана в тинята край Перник.

Разследването установява, че Евгения е убита в собствения си дом. Задушена е с четири пласта стреч фолио. Според обвинението, докато тя се е борила за живота си, бащата на Орлин – Пламен, е бил наблизо, за да помогне в заличаването на следите. Двамата мъже натъпкват тялото на младата жена в куфар и го изхвърлят в хвостохранилище.

Глас от миналото: „Тя не беше просто жертва, тя беше светлина“

За да разберем истинската тежест на трагедията, се срещнахме с Калина Димитрона близка приятелка на Евгения от студентските години, която се съгласи да говори пред нас, за да хвърли нова светлина върху отношенията в семейство Владимирови.

„Всички сега говорят за куфара, за фолиото, за съда. Но никой не говори за това как гаснеше Евгения месеци преди това“, споделя Калина, палейки цигара с треперещи ръце.

Според Калина, образът на „щастливото семейство“, който Орлин се е опитвал да прожектира, е бил просто фасада.

„Орлин беше... особен. Тих, но не от скромност, а от желание за контрол. Помня една вечер, месец преди убийството. Бяхме на вечеря. Евгения се засмя силно на някаква шега. Той я погледна. Не каза нищо, просто я погледна с едни ледени, празни очи. И тя млъкна. Сви се. Тогава усетих тръпки по гърба си. Той я ревнуваше не от мъже, а от самия живот. Ревнуваше я, че тя диша, че има мечти, че иска да се развива. Той я искаше като вещ в онази квартира. И когато разбра, че тя може да си тръгне, реши да я 'прибере' завинаги. В куфар“.

Калина си спомня и дните след изчезването, когато Орлин е заблуждавал всички:

„Звъннах му да попитам има ли новини. Гласът му беше равен. Каза ми: 'Няма я, Калина, просто я няма'. Нямаше истерия, нямаше сълзи. Имаше едно зловещо спокойствие на човек, който знае точно къде е 'изгубеното'. Сега, когато чувам, че съдът връща делото, се питам – колко струва един човешки живот, ако една процедурна грешка може да даде надежда на убийците?“

Правният лабиринт: Защо присъдите паднаха?

Решението на Върховния касационен съд дойде като шок за обществеността. Тричленен състав на ВКС отмени решението на Софийския апелативен съд от 19 февруари тази година. Мотивите са строго процедурни, но с огромна тежест за изхода на делото.

Според върховните магистрати са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата.
Ключовият момент: Апелативният съд е изключил показанията на полицаите, които са разговаряли с Орлин и Пламен в т.нар. „оперативни беседи“. Именно в тези разговори двамата са направили самопризнания и са насочили разследващите към тялото.

В мотивите на съда се посочва:

„Според анализа двамата подсъдими, изнасяйки уличаваща ги информация, са се превърнали от свидетели в обвиняеми, но не са били уведомени, че имат право да запазят мълчание и да се консултират с адвокат“.

ВКС подчертава, че в момента, в който полицията е започнала да ги третира като заподозрени, на тях им се е дължала адвокатска защита. Липсата на такава прави първоначалните им признания и проведените следствени експерименти процесуално негодни според буквата на закона.

Какво следва?

Делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
В решението на ВКС се казва още: „Констатираните нарушения са отстраними чрез провеждане на ново въззивно производство пред втората инстанция. При необходимост ще се проведе и допълнително съдебно следствие“.

Парадоксалното е, че връщането на делото дава шанс и на двете страни.

Защитата се надява на по-леки присъди поради изключване на част от доказателствата.

Частните обвинители (близките на Евгения), обаче, също имат своите аргументи. В касационната си жалба те са настоявали за още по-тежко наказание – „доживотен затвор без замяна“. Магистратите от ВКС смятат, че и техните възражения имат основание.

Решението на ВКС е подписано с особено мнение от един от членовете на състава, което показва, че казусът е на ръба на правния спор.

За Калина и семейството на Евгения обаче, това е просто удължаване на агонията.

„Той я уби веднъж в дома им. Сега системата я убива отново с бюрокрация. Но ние няма да спрем. Заради Евгения. Заради детето, което остана без майка“, завършва разказа си приятелката на жертвата.

Случаят „Владимирови“ остава отворена рана в българското правосъдие – тест за това дали процедурните правила ще надделеят над очевидната, брутална истина.