Старши инсп. Цонкова пред ТАРАЛЕЖ: Социалните мрежи влияят на младежите и нагласите към наркотиците
Любопитството, желанието за приемане в група и влиянието на социалните мрежи са сред причините младите да посягат към наркотични вещества
Старши инспектор Ваня Борисова Цонкова - началник на група „Детска престъпност“ в 08 сектор ОПКП при СДВР, коментира пред медията темата за употребата на наркотични вещества сред деца и младежи във връзка с трагедията в гр. Благоевград и засиленото обществено внимание към фентанила. По думите ѝ статистиката не показва ръст при непълнолетните извършители на престъпления, свързани с употребата и разпространението на наркотични вещества. Тя подчертава, че превенцията срещу употребата и разпространението изисква съвместни усилия между семейството, училището, институциите и обществото, както и навременна реакция при първите признаци на проблемно поведение.
Наблюдава ли се ръст на употребата на наркотици сред непълнолетните през последните години?
Искам да уточня, че мога да Ви предоставя бройката на преминалите през районните управления за притежание и употреба на наркотични вещества, което представлява. Видно от статистиката от 2023 г. до 2026 г., процентът на извършените престъпления, свързани с наркотици от малолетни и непълнолетни лица, е между 24% и 25% от общия брой, като броят на употребяващите наркотични вещества малолетни лица е много малък.
Какви са най-честите причини младежите да посегнат към наркотиците - любопитство, влияние на средата, социални мрежи, семейни проблеми?
Най-честите причини, според мен, са социалните мрежи, които са част от културно-информационната среда, рекламите, музиката, филмите, риалити предаванията и други са мощен фактор, който има двустранно влияние. От една страна отразяват това, което се случва в обществото, но от друга страна влияят, разпространяват и формират убеждения и нагласи. В нашето съвремие се засилва тяхната роля върху възпитанието на младите хора и дори конкурира тази на семейството и приятелите.
Наблюдава се и намаляване на ролята на семейството като възпитателен фактор, което се дължи на ангажираността на родителите, които работят по-дълго време или на няколко места, за сметка на което пренебрегват възпитанието на своите деца, като прехвърлят това задължение върху образователните институции. Едновременно с това разговорите в семейството, когато се случват, нерядко се основават на остарели разбирания, стереотипи и предразсъдъци, което кара младите хора отново да търсят „авторитети“ или сред приятелите, или в социалните мрежи.
Ролята на приятелската среда също намалява, като най-силна остава тази на социалните мрежи, което се дължи на дигитализацията и глобализацията. Това налага според мен у младите хора да се формират компетенции за откриване на опасностите, които се крият в дигиталния свят. Да могат да отсяват истината от фалшивите новини и полезната от вредната информация.
Има ли промяна в профила на децата, които посягат към наркотиците, или рискът засяга всички социални групи?
По принцип рискът засяга всички социални групи, като зависимостите не са само към наркотици. Могат да бъдат пристрастени към райски газ, алкохол, тютюневи изделия, снус, вейпове и други.
За мен и колегите, с които сме обсъждали темата, посягането към наркотични вещества обикновено е от любопитство и от това, че те се стремят да бъдат одобрени и приети в дадена група.
Какви са първите признаци, които родителите не бива да пренебрегват?
Промяната в ежедневното поведение и емоционалността е първият признак, че нещо се случва.
Най-често децата започват да се занемаряват физически, не се къпят, започват да закъсняват, не споделят къде отиват и изпадат в различни емоционални състояния – смях, плач, стават агресивни. Много често при тези, които употребяват по-дълго време, се появява изпотяване и зачервяване на ръцете. Тоест родителят трябва да изостри своето внимание, когато му светне червената лампичка, че нещо не е наред, за да види какво се случва с неговото дете.
Достатъчно ли говорим за превенция, или обикновено се сещаме за проблема едва след трагични инциденти?
Това, което аз мисля, както и колегите, които работим с деца, е, че превенцията не може да бъде еднократна по различен повод. Такава превенция в никакъв случай не дава резултат. Тя трябва да бъде постоянна и с ясно поставени цели.
За провеждането на тази превенция не си представяйте, че има универсална методика - такава не е възможна. Необходими са интерактивност и разнообразие в подбора на подходите, методите, формите и средствата, за да се проведе една ефективна превенция. Тя трябва да бъде насочена към социалните умения, личностните умения на децата и стимулирането на здравословния начин на живот.
Също така трябва да бъде съобразена със съвременните глобални тенденции в предлагането и употребата на наркотични вещества. Тоест, когато правим превенция, не трябва да говорим за неща, които вече са отминали, а за това, което се случва в момента и с което децата реално се сблъскват. Тя трябва да бъде съобразена и с възрастовите и социалните характеристики на децата.
Дори е препоръчително и би било много добре, ако могат да бъдат привлечени родителите като партньори в тези превантивни дейности, залегнали в нашите програми. За мен междуинституционалното сътрудничество и координацията са много важни. Необходимо е, за да има ефект, той да продължи по-дълго време, децата да знаят какво се случва, какво не трябва да правят и какви са вредите.
Да има единна възпитателна концепция, която да обединява усилията на семейството, училището, обществото, бизнеса и културно-информационната среда, част от която са социалните мрежи. Не може една институция да прави всичко.
Къде според вас е най-слабото звено в борбата с наркотиците сред децата - семейството, училището, институциите или обществото като цяло?
Аз съм мислила по този въпрос и честно казано не бих посочила такова звено, защото отговорността в борбата с употребата на наркотични вещества сред подрастващите не трябва да се прехвърля от едни на други.
Необходима е единна стратегия, в основата на която да залегнат екипната работа и сътрудничеството. Тоест семейството, училището и институциите трябва да гледат в една посока и да отправят едни и същи послания в името на децата.
Какво бихте казали на младите хора, които вярват, че „на мен няма да ми се случи“?
Ами както казват старите хора, "никога не казвай никога". Трябва винаги да мислят за последиците от своите действия, да не се предоверяват и да проверяват фактите.
Защото много често, когато отидат на дискотека, не си пазят вещите и не знаят кой минава покрай питиетата им. Тоест трябва да бъдат много внимателни какво правят и къде ходят.
Срещали ли сте случаи, в които еднократна употреба е довела до тежки последици?
Такива неща са се случвали и назад в годините. Много често при така наречената друсана трева е имало деца, които са припадали в училище още след първата употреба.
Вие знаете, че тя се обработва с различни препарати, като отрова за мишки и други. Използването на фентанил при обработката на т.нар. друсана трева може да доведе до тежки последици дори при еднократна употреба.
