Макрон не харесва идеята на ЕС за „стена от дронове“
Според Макрон европейците трябва вместо това да се съсредоточат върху съвместното разработване на системи за ранно предупреждение и да купят повече системи за противовъздушна отбрана
Снимка: БТА
Бившият военен министър коментира срещата в Копенхаген
България ще участва в създаването на “стената срещу дронове”, но няма как тази защита да бъде готова в рамките на една година. Това заяви пред "Нова нюз" бившият министър на отбраната Тодор Тагарев.
Лидерите на Европейския съюз се събраха в Копенхаген, за да обсъдят спешни и неотложни мерки за изграждането на въздушен щит по източния фланг на блока. Основна задача е създаването на така наречената "стена срещу дронове". Освен България, в нея ще се включат и още 6 страни.
Неформалната среща е в отговор на серията от случаи, при които дронове с предполагаем руски произход затвориха въздушното пространство над критична инфраструктура в страни от Източна и Северна Европа.
“В рамките на една година може да бъде изградена частично “стената срещу дронове”, тъй като системата на НАТО, която покрива и източния фланг за противовъздушна и противоракетна отбрана, не е разработвана. Никой не предполагаше, че може да се случи нещо подобно - масирано нахлуване на сравнително евтини дронове, а заедно с тях да има и ракетно нападение", каза Тодор Тагарев.
По думите му Украйна изпитва повече от 2 години подобни атаки. Според него в някои от тези масирани удари са участвали над 800 летателни обекта за няколко часа.
Бившият служебен министър призна, че “ние нямаме технологията, въоръжените сили, организацията, системата за командване и управление, които биха ни осигурили бързо изграждане на такава система”.
Относно средствата, с които да бъде създадено подобно съоръжение, той каза, че единият вариант е "проектът да се финансира от съюза Бялата книга за европейска отбрана с допълнителните средства, които страните членки могат да заделят в своите бюджети. Те не подлежат на ограниченията от Копенхаген за бюджетен дефицит и държавен дълг”.
Другият вариант е системата да се финансира чрез заемите, които Европейската комисия отпуска. От тях около 3 млрд. евро са предвидени за България, а страната ще трябва да започне да връща средствата след 10 години.
Редактор
Коментари (0)