Танц върху паметта: Защо името на Максим Стависки предизвика отново гняв и възмущение?

7 ноември 2025, 08:01
Мартин Стоянов
София

ТАРАЛЕЖ

Турнир на името на осъден за смърт на пътя разпали напрежение

Организирането на турнира по фигурно пързаляне „Club Denkov & Staviski Cup“ и личното присъствие на Максим Стависки в столицата предизвикаха вълна от обществено недоволство и остри реакции от граждански организации и публични фигури. Години след като причини тежка катастрофа с един загинал и едно тежко ранено момиче, публичната изява на двукратния световен шампион се превърна в повод за болезнен обществен дебат за справедливостта, морала и паметта на жертвите на пътя.

Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП) изрази своето „дълбоко възмущение“ от факта, че Стависки продължава да се изявява публично като организатор на спортни събития, представяни като „прояви на спортен дух, мотивация и младежко вдъхновение“. В позицията си организацията подчертава, че случаят с „Club Denkov & Staviski Cup“ не е просто спортна инициатива, а представлява „дълбоко морално противоречие“.

„Да се провеждат състезания и кампании, свързани с името на човек, който е причинил смърт на пътя след употреба на алкохол, означава обществото да бъде принудено да забрави за болката на пострадалите и да приеме, че човешкият живот може да бъде пренебрегнат, когато извършителят е известен или успял“, казва Диана Русинова от центъра.

От ЕЦТП категорично заявяват, че истинското изкупление не може да се състои в спортни прояви или медийно присъствие, а започва с „признание, с дълбоко осъзнаване на тежестта на стореното и с активна работа в полза на жертвите и на каузата за пътна безопасност“. Според тях, подобни събития са „обида за всички семейства, загубили близки на пътя, и за всички, които вярват, че справедливостта трябва да има съдържание, а не формалност“.

Към вълната от недоволство се присъедини и сдружение „Ангели на пътя“, което обединява близки на загинали при катастрофи. Те са отправили официално питане до Столичния общински съвет (СОС) във връзка с финансиране на проект, носещ името на Стависки.

Остри реакции дойдоха и от известни личности. Писателят и сценарист Иво Сиромахов: "Прочетох, че Максим Стависки идва в България, за да присъства на някакъв турнир, кръстен на негово име. Това е същият Максим Стависки, който пиян уби човек и остави едно 18-годишно момиче завинаги в инвалидна количка... Кръстили сте турнир на този човек? И го каните да присъства? Възможно ли е такова гнусно падение?"

Директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова беше още по-категорична в позицията си: "УБИЕЦЪТ максим стависки е в София, за да присъства на турнир, който носи неговото име. УБИЕЦЪТ стависки се гаври с паметта на момчето, коeто изгни в гроба, УБИТО от ПИЯНИЯ УБИЕЦ стависки и останалата в будна кома Мануела."

Николай Попов, баща на загинало при катастрофа момиче, също изрази своята позиция: "Ние помним какво направи едно лято преди почти 20 години. Има неща, които са непростими, дори на най-големите таланти, спортисти и звезди. Заради неговата безотговорност едно момче не е сред живите, а Мануела Горсова живее в земен ад. За това свое деяние дори не лежа в затвора. Стависки – върви си с мир."

Трагичният инцидент се случи на 5 август 2007 г. край река Ропотамо. Тогава, шофирайки с алкохол в кръвта, Максим Стависки навлиза в насрещното движение и предизвиква челен сблъсък. В резултат на катастрофата загива 23-годишният Петър Петров, а 18-годишната Мануела Горсова изпада в кома и остава с тежки трайни увреждания. Първоначално осъден ефективно, Стависки в крайна сметка получава условна присъда, което и до днес предизвиква полемики в обществото.

Европейският център за транспортни политики призова институциите, медиите и обществените организации да проявят чувствителност към подобни прояви, „които подменят ценностите на отговорността и солидарността с циничната идея, че времето лекува всичко“. „Времето не лекува – то просто показва кой има съвест“, завършва позицията на организацията.

Съдебната сага "Стависки": Противоречиви решения и окончателна условна присъда

Съдебният процес срещу световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки след тежката катастрофа, която той предизвика през 2007 г., се превърна в истинска сага, белязана от противоречиви решения на различните съдебни инстанции и предизвикала широк обществен отзвук.

Началото: Условна присъда в Бургас

Делото започна в Бургаския окръжен съд, където на 30 януари 2008 г. Стависки се призна за виновен по всички обвинения, което позволи процесът да премине по съкратената процедура. Това законово положение му гарантираше присъда под минимално предвидената, която за причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние е от три до десет години затвор. В крайна сметка, Бургаският окръжен съд го осъди на две години и шест месеца лишаване от свобода условно, с петгодишен изпитателен срок. Съдът също така го лиши от правото да управлява МПС за срок от четири години и му наложи да плати обезщетения на семействата на жертвите.

Обратът: Ефективна присъда на втора инстанция

Условната присъда предизвика недоволството на близките на пострадалите и на прокуратурата, които я протестираха пред Бургаския апелативен съд. Първоначално, на 7 май 2008 г., апелативните съдии потвърдиха условното наказание. Това решение обаче беше атакувано пред Върховния касационен съд (ВКС).

През октомври 2008 г. ВКС отмени решението на Бургаския апелативен съд и върна делото за ново разглеждане с мотиви за слаб анализ на фактите и липса на ясна мотивация.

При повторното разглеждане на делото, на 5 януари 2009 г., Бургаският апелативен съд взе изненадващо решение и измени присъдата от условна в ефективна – две години и половина затвор при първоначален лек режим. Магистратите също така увеличиха размера на присъдените обезщетения за семействата на загиналия Петър Петров и на тежко пострадалата Мануела Горсова.

Финалът: ВКС връща условното наказание

Ефективната присъда беше обжалвана от защитата на Стависки пред Върховния касационен съд. На 12 май 2009 г. върховните магистрати произнесоха своето окончателно решение, което не подлежеше на обжалване. ВКС отмени ефективната присъда и върна първоначалното наказание – две години и шест месеца лишаване от свобода условно с петгодишен изпитателен срок.

В мотивите си върховните съдии посочиха, че Бургаският апелативен съд не е оценил адекватно факта, че Стависки не е бил осъждан преди, както и неговия стремеж да компенсира пострадалите, изплащайки значителни суми още преди окончателното решение на съда. Те също така подчертаха, че „обществените настроения не бива да имат решаващо значение“ при индивидуализацията на наказанието.

Така, след близо двегодишна съдебна битка, сагата приключи с окончателна условна присъда за Максим Стависки, решение, което и до днес остава обект на обществени дискусии и спорове.