„Имаме тройно убийство, извършено по начин, който е изключително криминален, а тези хора са се занимавали с подаване на сигнали.“ Това заяви Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите в кабинета на Кирил Петков, в интервю за Българско национално радио по повод убийствата в хижа край Петрохан.

Сандов посочи, че ключовият въпрос е какви сигнали са били подавани през годините и какви интереси е възможно да са били засегнати, за да се стигне до подобна трагична развръзка. По думите му е важно да се изясни какво точно е предизвикало ескалацията до такъв тежък криминален акт.

Според Сандов в подобни случаи загиналите често, заради преходното участие, биват представяни от страната, извършила престъплението, а не като потърпевши. Той подчерта, че има презумпция за невинност към всеки човек, докато не бъде доказано противното. По думите му националните правоохранителни органи не са открили нарушения, които да са основание организацията, с която са били свързани загиналите, да бъде закрита или преследвана от закона през последните години.

По повод намереното оръжие на мястото на престъплението Сандов коментира: „Има трима простреляни души, зад тях е намерено оръжие и ние смятаме – какво?“, като зададе риторичен въпрос. Той добави, че е необходима бърза намеса и проследяване на това къде се намира изчезналият собственик на обекта – хижата край Петрохан, както и дали не става дума за отвличане.

Сандов коментира още отношенията с Националната агенция за контрол на защитените територии, като уточни, че няма сключен договор, а единствено рамково споразумение. По думите му то не създава нито права, нито задължения нито за Министерство на околната среда и водите, нито за съответното сдружение. Споразумението е било по-скоро символичен жест – „като стискане на ръце пред камери“, че институциите и гражданските организации ще пазят заедно природата, без да има финансов елемент или прехвърляне на функции.

Бившият министър уточни, че преди да поеме поста и преди подписването на споразумението не е познавал лично хората от сдружението. По думите му мотивът за подобно споразумение е бил, че неправителствените организации могат да подпомагат държавата, като подават сигнали, тъй като държавните институции не разполагат с кадри навсякъде, докато гражданите са навсякъде и могат да реагират своевременно.

Сандов допълни, че организацията е била единствената от България, която членува в Юропарк и в Европейска рейнджърска организация. Той отбеляза, че рейнджърите в България са служителите на националните паркове и имат ключова роля в борбата с бракониерството. По думите му в редица други държави съществуват закони и споразумения, които позволяват на неправителствени организации да подпомагат държавата и да участват в контрола върху защитени територии и национални паркове.