Единственото, което разбрахме от медийната изява на МВР и Прокуратурата, е, че те директно влизат в кампанията за президентските избори
На предварително насрочения брифинг на МВР и Прокуратурата по случая, станал печално известен като „Петрохан“, бе изнесена информация в следния порядък. Първо, ни бе казано, че Ивайло Калушев е насилник и убиец. Второ, разследващите и обвинението потвърдиха извършено сексуално насилие върху деца. Трето, казаха ни, че Васил Терзиев е имал уговорка с Ивайло Калушев за охрана на природен парк „Витоша“. Четвърто, информираха ни, че „няма външна намеса“ в последвалите убийства на връх Околчица.
Проблемът е, че първите две неща – криминалното поведение на Калушев и насилието срещу деца – бяха вече известни. Третото – връзката между въпросния „рейнджър“ и столичния кмет Васил Терзиев – също се знаеше след като самият Терзиев бе казал, че е дарил малко над 250 000 лева за фондацията на Калушев. Последвалите убийства и самоубийството на Калушев също не могат да влязат в графата „новина“, защото още през февруари държавното обвинение вече бе казало, че това е водещата версия за трагичните събития на въпросния връх.
Въпросът, който изниква тогава, е защо от МВР и Прокуратурата дават нарочен брифинг, на който ни казват още от същото? Дори психопортретът на Калушев, който ни бе изнесен на брифинга днес – включително в измерението му на преференциален сексуален насилник – вече бе направен от психофизиолога Тодор Тодоров. Последният впрочем също отхвърли опцията за външна намеса в убийствата, и то без да разполага с ресурса на държавните институции.
МВР и Прокуратурата не ни казаха нищо ново по случая „Петрохан“. По-важното обаче е, че те избраха „да не ни кажат нищо ново“ в специфичен момент и в интересен контекст. Какви са те?
Първо, брифингът се състоя малко преди официалното започване на кампанията за президентските избори. С тази медийна проява обаче държавното обвинение и МВР задават тон на предстоящата кампания, която много прилича на тази за последните парламентарни избори по-рано тази година, когато трагичната тема за „Петрохан“ бе експлоатирана политически от заинтересовани субекти.
Второ, само преди няколко дни имаше взрив в склад на оръжейния завод „Емко“ – втори за един месец. Експлозия, причините за която все още не са изяснени от институциите. Временно изпълняващата длъжността президент Илияна Йотова продължава да се чуди дали да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Въпросът е, че когато хората очакват ресорните институции да дадат яснота по тази тема, на тях им се сервира отново „Петрохан“, макар и претоплен.
Трето, от няколко дни насам вицепрезидентът Илияна Йотова е заложник на темата, свързана с помилвания от нея Огнян Атанасов, осъден за наркотрафик. Междувременно съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев изнесе допълнителни данни, според които държавният глава е помилвал и други субекти, осъдени за престъпления с наркотици. На този фон получаваме от брифинга по „Петрохан“ отвратителни подробности за извършените престъпления, които явно трябва да „грабнат“ въображението на гладните за сеир.
Четвърто, само преди три дни Васил Терзиев – чието име бе споменато на брифинга на Прокуратурата и МВР – официално обяви подкрепата си за кандидата за президент Андрей Гюров. В случая обаче столичният кмет дори не е мишената, колкото е средство за удар по основния конкурент на Илияна Йотова за поста на държавен глава - Гюров.
Когато съберем тези обстоятелства, се натрапва впечатлението, че единственото, което разбрахме от медийната изява на МВР и Прокуратурата, е, че те директно влизат в кампанията за президентските избори. Темата „Петрохан“ в случая явно трябва да изиграе ролята на димна завеса, която да отклони общественото внимание от актуални теми (помилването на наркотрафикант и взривовете в склад на „Емко“) и да наложи друг дневен ред на предстоящата кампания. Защо да си говорим за национална сигурност и конкретни решения на действащия държавен глава, когато може да си говорим за педофили?
Кой има интерес от това? Със сигурност не и избирателите, които искат да вземат информирано решение пред урните в условията на смислен предизборен дебат. Такъв обаче едва ли ще има, когато държавата – посредством нейни конкретни институции, вместо да се концентрира върху изпълнението на правомощията си за осигуряване на честни и свободни избори – предпочита да участва във вота.
Как тогава хората да повярват, че властта се е сменила, когато новата такава използва похватите на старата?
