Имотите на властта: 96 депутати декларирали над 130 000 кв. м собственост

31 октомври 2025, 13:08
Таралеж РЧ
София

БТА

Десетки народни представители се оказаха сред най-имотните в страната, но в декларациите им липсват стойности и има дублирани данни.

Общо 96 депутати са декларирали собственост върху 107 апартамента, 71 къщи и 30 гаража, част от които са наследствени или съсобствени със съпрузи и роднини. Общата площ на имотите надхвърля 132 000 кв. м, а тяхната декларирана стойност – 12 688 559 лв.

Само един депутат – Димчо Димчев от „Възраждане“ – е посочил имот в чужбина (апартамент във Великобритания).
Най-много имотни народни представители има в ГЕРБ–СДС – 23-ма, или около една трета от групата. В „МЕЧ" и във ,,Величие“ повече от половината депутати не притежават недвижими имоти.

Анализът изтъква и редица несъответствия – липсващи данни за стойности, дублиране при съвместна собственост и нееднакви формати на попълване, което прави автоматизираната проверка почти невъзможна.

Проблемът с прозрачността обаче не спира до имуществените декларации.
На днешния председателски съвет в парламента лидерът на партия „МЕЧ“

Радостин Василев заяви, че депутат от „Величие“ – Мария Илиева – е влязла в парламента с фалшифициран подпис в документите си.
„С документно престъпление друг народен представител става депутат и групата на „Величие“ наброява десет души“, заяви Василев.

По думите му сигналите вече са изпратени до и.ф. главния прокурор, а Софийската градска прокуратура подготвя образуване на досъдебно производство.
„Ако Илиева знае, че не е подписала декларацията си, трябва да подаде оставка. Народен представител, който не е попълнил собственоръчно документите си, няма моралното право да седи в залата“, заяви Василев.

Той допълни, че става дума за „невиждан случай в парламентарната история“, който поставя под съмнение легитимността не само на парламентарната група, но и на самия парламент.

Експерти по публична отчетност коментират, че двете теми – имуществените декларации и скандалът с подписа – очертават по-дълбок системен проблем: липсата на контрол върху автентичността и достоверността на подадените документи от страна на народните представители.

Когато декларациите не отразяват реалността, а подписите под тях се оспорват, въпросът вече не е в стойността на имотите, а в стойността на доверието към институциите.