БТА

Вписването на българите в Конституцията на Северна Македония е ключов политически акт с реални последици за права, образование и представителство.

Историческа стъпка с дългосрочно значение

Вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония е важен и позитивен политически акт, който надхвърля рамките на чисто формалната промяна на един текст. Това е ясен знак за институционално узряване на държавата и за разбирането, че демокрацията не се измерва единствено чрез мнозинства, а чрез отношението към общностите и различието.

За България тази стъпка представлява дипломатически успех, а за българската общност – дългоочаквано признание, което поставя идентичността ѝ под защитата на най-висшия правен акт в държавата.

Конституционно признание и правна сигурност

С включването на българите в преамбюла на Конституцията те се признават като равноправна част от обществото, със същата легитимност, каквато имат и останалите конституционно изброени общности. Това признание има траен характер и създава правна сигурност, тъй като идентичността на българската общност вече не зависи от политическата конюнктура или от волята на отделни институции.

Образование и български език – основа на идентичността

Вписването в Конституцията отваря реална възможност за прилагане на правото на свободно развитие на езика и културата и по отношение на българската общност. Това създава условия за обучение на книжовен български език и за устойчиво присъствие на българската културна традиция в образователната система.

Същевременно се поставя основата за създаване на български образователни институции в Северна Македония – от детски градини и училища до висши учебни заведения.

Равноправно участие в държавните институции

Конституционното признание има пряко отражение и върху участието на българите в държавните институции. Принципът за справедливо и адекватно представителство на общностите вече обхваща и българската общност, което създава реални условия за равноправно участие в полицията, съдебната система, прокуратурата и държавната администрация.

Политическо представителство и междуобщностен диалог

Вписването на българите в Конституцията засилва възможността за реално участие в парламентарния живот и в механизмите за междуобщностен диалог. Това легитимира гласа на българската общност и я утвърждава като естествен участник в обществения и политическия процес.

Организациите на българската общност ще могат да кандидатстват на принципа на справедливо и адекватно представителство и да получават финансиране от държавния бюджет на Република Северна Македония за своята дейност.

Медии, култура и публична видимост

Конституционните гаранции за свобода на изразяване и културно развитие, в съчетание с признатия статут на общността, създават предпоставки за по-широко медийно присъствие и развитие на културни инициативи на български език.

Съгласно действащото законодателство ще могат да бъдат създавани български културни клубове, медии, ансамбли, читалища и други организации. Промяната в Конституцията задължава и държавната телевизия чрез канала за общностите (трети канал на МРТВ) да излъчва предаване за българската общност на български език.

Европейският смисъл на конституционната промяна

В по-широк европейски контекст вписването на българите в Конституцията е силен сигнал за ангажираност към европейските ценности и за зрялост на обществото. За България това е доказателство, че защитата на националния интерес и на сънародниците зад граница може да бъде постигната чрез диалог и последователна политика.

За Северна Македония тази стъпка е ясен знак за европеизация и за интеграция на българската общност като равноправен субект в правната и обществената реалност.

Начало на нов етап, а не край

Вписването на българите в Конституцията не е крайна точка, а начало на нов етап. То създава устойчива основа за пълноценно участие, развитие на идентичността и изграждане на доверие между общностите.

Това е промяна с дългосрочно значение както за българската общност в Северна Македония, така и за цялото общество в страната, което избира пътя на европейското равноправие и взаимното уважение.

Още по темата

Планът за правата на общностите отново изостри спора София–Скопие

България отхвърля тезите на Мицкоски и напомня, че без конституционни промени европейският път на Скопие остава блокиран

Още

Елисавета Белобрадова: Мицкоски е един жалък политик

По думите й България е тема за управляващите в РСМ, с което те се опитват да скрият невъзможността си да управляват успешно страната, абсолютната им невъзможност да вкарат държавата в ЕС и абсолютната им невъзможност да се откачат от Сърбия, ерго от Русия“

Още

Мицкоски се чувствал "тормозен" от България

РСМ трябва да приеме необходимите конституционни промени за включване в Конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата и които са част от друг народ, като например българите, както е посочено в заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г., пише в публикувания днес доклад на ЕК спрямо напредъка на югозападната ни съседка

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Петър Колев

Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.