Кирил Вълчев: Най-голямата отговорност на президентската институция е търсенето на съгласие
Голяма част от правомощията на президентската институция са президентът и вицепрезидентът да не са коментатори, смята Вълчев
„Хубаво е да стъпваш на натрупвания на предишните и да не отричаш всичко преди теб. Ако сме правили грешки през годините в развитието на България, това е една от тях". Това заяви пред Дарик Кирил Вълчев - кандидатът за вицепрезидент, избран от президента Илияна Йотова.
"Аз като гост бях в Дарик, когато бях избран за генерален директор на БТА. Като кандидат за вицепрезидент не съм си представял, че ще бъда в студиото на Дарик. Тук се научих да задавам въпроси с въпросителен знак, а не с предварително готови тези, за да стигаш до съгласия по различните теми. Това е нещото, което трябва да се върши в президентската институция. Задаването на въпроси-тези пречи да чуеш другия“, заяви Кирил Вълчев.
Вълчев коментира пред Дарик актуалните политически казуси на фона на предстоящите президентски избори.
„Голяма част от правомощията на президентската институция по Конституция са президентът и вицепрезидентът да не са коментатори, трябва първо да поговориш и да чуеш различните мнения по редица въпроси, след като си изслушал, тогава да постигнеш съгласие или да заемеш позиция. Постигнахме това, за което мечтахме, България да е част от ЕС и да живее като другите български народи, сега вече можем да започнем да си говорим“, каза още той.
„Българите сме склонни да се самооплакваме, но е важно да кажем, че нашето поколение успя да постави нашите букви сред трите азбуки на Европейския съюз – това е огромно постижение. Този разговор е абсолютно излишен – да противопоставяш България на Европа. Дори процедурно не виждам как би изглеждало това. Да имаш позиция и да участваш във формирането на различни позиции – този разговор се води със столетия в Европа“, коментира кандидатът за вицепрезидент.
„Разбрах, че името ми за кандидат за вицепрезидент се обсъжда на рождения ден на татко, затова помня датата – 10 август. Г-жа Йотова ми се обади, поисках време и отговорих положително на 18 август – в деня на покровителя на българския народ Св. Йоан Рилски. Мога да разкрия с какво ме убеди Илияна Йотова. Доста дълго мислих какво иска да каже покровителя на българския народ, четях завета му, докато мислих. Г-жа Йотова каза, че иска в обществото ни да има съгласие и тя използва очевидното, че през последните 6 години институцията, която представлявам, успяваше да постигне пълни съгласия. Аз работих с 9 Народни събрания и 20 парламентарни групи, както и с 12 правителства. Когато имаш ясна идея и търсиш съгласия по важни въпроси, затова постигнахме съгласие и непрекъсното го правихме по различни въпроси, които минаваха през отчетите. Значи, че е възможно. Така ми се струва“, заяви Кирил Вълчев.
„Другият аргумент, който г-жа Йотова използва, беше за начина, по който стигаме до тези съгласия, а именно чрез разговор, в който участват всички с различни мнения. Някои са по-експресивни, други по-деликатни и всъщност в студиото на Дарик 28 години изслушвах всички. Другият аргумент на г-жа Йотова беше идеята за институциите на България. Здравословното съмнение е винаги полезно, но по-важно е да имаме доверие“, посочи той.
„Вицепрезидентът върши няколко конкретни неща, като най-голямата му роля е свързаността с българите в чужбина. Аз опознах българските общности в чужбина. Оттам нататък освен българите в чужбина има конкретни правомощия, които всъщност не са толкова прости и са в областта на правото. Разчитам на над 20-годишния си опит в адвокатската ми кантора. Аз се занимавах с интелектуална собственост“, коментира Кирил Вълчев.
„Ходих 14 пъти в Украйна при нашите сънародници, след като Русия започна войната срещу Украйна. Безспорно е, че ние трябва да се грижим за нашите сънародници там и те трябва да живеят в мир. Този каталог може да продължи. Когато започнеш да оценяваш, че живееш в страна, която ти е дала всичко това, ще започнеш да я харесваш повече“, коментира журналистът и юристът.
„Най-голямата отговорност на президентската институция е търсенето на съгласие. То е в представляването на единството на нацията. Вижте през каква трудност са преминали всички български президенти – да представляваш разединени хора. Важната ни цел е по важните въпроси да постигаме съгласие“, коментира Кирил Вълчев.
„България извърши тежък и дълъг преход към завръщането ѝ в европейското семейство с влизането в Европейския съюз и приемането на всичко важно в това обединение. Мисля, че можем да отворим страницата, в която да се опитваме да се държим като други народи, които харесваме, защото сме в един общ дом. Той не е само териториален“, коментира Вълчев.
