Одитори казват, че руският петрол все още пробива в ЕС чрез трети страни
ЕС поиска да се отърве от руския петрол и газ възможно най-скоро, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., Само три месеца след инвазията в Брюксел беше представен планът „REPowerEU“. Европейските държави трябваше да скъсат руските енергийни окови и да ускорят прехода към собствена и устойчива енергия. Целта беше Европа да стане по-малко зависима от изкопаемите горива от други държави.
Според Европейската сметна палата това отчасти е успяло. Държавите членки купуват значително по-малко изкопаеми горива от Русия. В същото време одиторите не пропускат да напомнят, че руският петрол все още пробива в ЕС чрез трети страни и сенчестия флот на Кремъл. Това са кораби, които заобикалят санкциите, например като плават под чужди или фалшиви флагове.
Вносът на газ също е намалял, но това не е само резултат от санкциите. Няколко меки зими и по-ниското потребление на енергия заради високите цени също са допринесли за спада, според изследователите.
За плана на ЕС бяха отпуснати стотици милиарди евро за държавите членки. Средствата трябваше да бъдат използвани например за изграждане на вятърни турбини и соларни мощности, както и за укрепване на трансграничните електроенергийни мрежи. Целта беше да бъдат добавени 103 гигавата нови мощности от слънце и вятър. Очаква се обаче реализираните проекти да осигурят по-малко от една пета от тази енергия.
От предвидените около 300 милиарда евро досега са използвани само 55 милиарда евро. Това може да се дължи на факта, че част от средствата са под формата на заеми, които държавите са по-малко склонни да използват. Сметната палата предупреждава, че по този начин планът не постига целите си и препоръчва ЕС да поеме по-голям контрол.
„Този план се нуждае от силен тласък. Според него европейските държави като действат заедно по плана - особено в периоди на геополитически сътресения, каквито се наблюдават и сега в Близкия изток. Не трябва да чакаме следващата криза. Колкото по-скоро станем независими, толкова по-добре", препоръчва анализаторът казва авторът Михаилс Козловс.
От 2027 година вносът и разтоварването на по европейските пристанища ще бъде напълно забранен. Белгия вече е напълно спряла доставките. Очаква се до края на годината това да стори и Нидерландия. В доклад на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA) от август’26 се посочва, че Франция и Испания са останали единствените вносители, които все още през трети страни набавят LNG. Като цяло обаче вносът драстично е намалял на месечна база с над 40%. Все още има и единични клиенти, чиито доставки правят ЕС най-големият вносител от руснаците. Но и това ще се промени през оставащите няколко месеца.
Нова дилема
"Скъсването на оковите с Русия обаче създава нови дилеми за Европа заради войната в Близкия изток, отбелязва в коментар за NU Луиз ван Шайк", експерт в Clingendael. Високите цени на горивата, непредвидимите пазари правят по-трудно сбогуването с изкопаемите горива от чужбина. Докато има война, Европа не може да стои спокойно краката си и ще продължава да внася замърсяващ LNG. Според ван Шайк и заключенията на Сметната палата показват, че ЕС е направил първите важни стъпки, но най-трудната част тепърва предстои.
„Всички са съгласни, че Европа трябва да стане по-малко зависима от Русия“, казва тя. В същото време енергийният преход се сблъсква с множество препятствия – бавни процедури за разрешителни, недостиг на персонал и претоварени електроенергийни мрежи“, казва тя и припомня, че промяната на курса създава друга опасност и зависимост – от американците.
„Ами, ако Тръмп реши да използва това като бухалка срещу ЕС и реши да спре крана на газа, това ще бъде катастрофа за пристрастената Европа“, казват в телевизионно интервю от началото на 2026 г. експерти от нидерландския институт Клингендал“. Същото предупреждение идва и в критичен доклад на Норвежкия институт за международни отношения под заглавие „ Селективната слепота на Европа за газа “. Апелът на двете независими изследвания за влиянието върху европейския пазар апелира властимащите да ударят спирачката на пристрастяването и да помислят за други алтернативи, защото сега LNG е в ръцете на Доналд Тръмп.
Геополитически анализатори, до които се допитала фламандската телевизия VRT, били единодушни, че не може да се разчита само и на Норвегия, която в момента е лидер по внос на втечнен природен газ в ЕС след като бе врътнато кранчето на Москва.
Като конкурент на норвежците от скоро претендира да бъде Канада, която през пролетта на тази година обяви договор с Германия за доставки на 1 милион тона втечнен природен газ годишно. Страната разполага с огромни запаси от LNG и до момента по-голямата част от добитото гориво транспортира по западното крайбрежие до Съединените щати чрез тръбопроводи. За най-голямата икономика в Европа ще идва по съвсем нова инсталация в северозападната част на провинция Британска Колумбия. Планът е първите количества да потекат към немска земя едва в началото на 2030 година.
Ситуацията около LNG вноса в Европа и решението на Брюксел първо да първо да се проверява произхода, а след това да се допуска до газопроводите на ЕС, допълнително затруднява процеса по запълване на газохранилищата. „Това е илюзия за спокойствие, която предвещава нова криза за газовия пазар“, предупредиха преди време от нидерландския оператор Gasunie. В свои доклад до правителството, но и с референция към Европейската комисия, прогнозираха, че още тази година страните членки ще имат проблем със запълването на резервите преди зимния сезон.
Експертите назоваха проблема с една дума „уязвимост“. Тя произтича от комбинацията между нарастваща зависимост от внос, геополитическа нестабилност и енергийна система, която остава силно обвързана с природния газ. Разгледани бяха сценарии с геополитически конфликти, саботаж на инфраструктура или продължителни смущения в доставките. При подобно развитие първият удар ще понесе индустрията, докато домакинствата остават „защитени клиенти“ съгласно европейските правила. Сред предложените мерки от страна на търсенето е по-широкото използване на договори с клауза за прекъсване, особено за големите индустриални потребители. Те позволяват временно ограничаване на доставките при натиск върху системата.
В извънредни ситуации може да се стигне и до задължително намаляване на потреблението до минимални нива. Това се предвижда в плановете за защита и възстановяване на газовата система, включително чрез въвеждане на минимални доставки за не зaщитени потребители – основно индустрията.
Опитът от газовата криза през 2022 г. показва мащабът на потенциалния риск. Тогава загубата на голяма част от руските доставки доведе до скок на цените на TTF пазара до над 300 евро за мегаватчас. Последствията бяха рязко свиване на индустриалното производство и инфлация от около 10% в ЕС. Подобен сценарий остава възможен и в бъдеще. При нови сътресения Европа може да стане още по-зависима от втечнен природен газ (LNG), което носи допълнителни ценови рискове и експозиция към глобалните пазари. Като отговор на тези предизвикателства, нидерландските експерти предлагат създаването на стратегически газов резерв на европейско ниво. Съществуващите подземни хранилища могат да играят ключова роля в подобна система. Според Gasunie подобен резерв би ограничил ценовите пикове и паническите реакции на пазара. В извънредни ситуации той може да стабилизира предлагането и да намали спекулативния натиск.
------
Автор: Апостол Апостолов
