Фон дер Лайен представи идеята в Страсбург, Тръмп отвърна, че е "смешна"
Безпрецедентна покана отправи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към Канада. Да стане „асоцииран член“ на Европейския съюз. Какво точно означава това определение все още не е ясно, защото такъв член досега 27-те не са виждали в своята история.
По-интересното в случая е, че преди около година и президентът на САЩ Доналд Тръмп погледна към Отава, но не направи покана, а даде заявка. Канада да станела „51-вият щат“ на САЩ.
Две са съществените разлики тук – реакцията на премиера Марк Карни и автономността, която се предлага на Канада.
Фон дер Лайен използва годишната си реч за състоянието на Съюза, за да отправи нестандартното предложение към Карни, който пък на свой ред го приветства. Само часове по-късно американският президент Доналд Тръмп определи перспективата като „смехотворна“ и допусна, че при определени обстоятелства Вашингтон може да я възприеме като „враждебен акт“ и отново реши да използва добрия си стар ултиматум с митата.
Но тук стои въпросът ще успее ли Отава да намали зависимостта си от най-големия си търговски партньор – САЩ. Партньор, с който делят дългогодишна история, свързаност и обща граница, все неща, които не са преходни, за разлика от мандата на държавния глава.
„Бих искала да работим заедно, за да отворим вратата Канада да стане първият асоцииран член на Европейския съюз“, заяви Фон дер Лайен пред Европейския парламент в присъствието на Марк Карни.
Друг основен въпрос на Стария континент е пък какво точно означава асоцииран член. Няма готов набор от права и задължения, нито предварително определено място на подобна държава в европейските институции. Тепърва трябва да бъде изяснено какво точно би означавала тази формула.
Идеята въпреки това не е Канада да стане 28-ата държава-членка на ЕС. Въпреки че до скоро бяхме 28 и може според някои да имаме нужда от попълнение при това от такава икономика.
Отава не търси пълноправно членство. Канадската страна говори за отношения, които да стигнат възможно най-близо до ЕС, без страната да се отказва от своя суверенитет. Затова и „асоциираното членство“ засега трябва да се разбира по-скоро като по-дълбока икономическа интеграция, отколкото като класическо присъединяване към Общността.
Планът е отношенията да надградят действащото търговско споразумение CETA и да прераснат в т.нар. „Алианс за бъдещето“. Обсъжданите сфери са далеч по-широки от търговията – отбрана, критични суровини, енергетика, AI, космос, финансови услуги, киберсигурност.
Тръмп пък се опита да привлече Отава по друг начин - потенциални данъчни облекчения за канадците, американската военна защита и икономическите ползи от премахването на границата между двете държави. Премиерът Марк Карни отговори, че позицията на канадците по въпроса няма да се промени.
Превръщането на Канада в американски щат би означавало край на съществуването ѝ като отделна суверенна държава. Европейската идея, поне в очертанията, представени досега, преследва обратното – по-дълбока интеграция, чрез която Отава да разшири международните си възможности, без да се отказва от държавния си суверенитет.
Именно затова думата „суверенитет“ все по-често присъства в посланията на канадското правителство.
Географските положения обаче са факт и трудно могат да бъдат пренебрегнати. Около 70% от канадския износ е насочен към съседния американски пазар. Тръмп за пореден път плаши с мита, така че сближаването с Европа може да се разглежда като част от по-широката стратегия на Отава за диверсификация – повече пазари, повече партньори и по-малка зависимост от съседите.
Тръмп нарече европейското предложение „смехотворно“ и заяви, че всичко зависи от намеренията на ЕС. Ако те бъдат преценени като насочени срещу САЩ, той предупреди за „много тежки мита“ срещу Европа и дори допусна ограничаване на търговията в определени сфери.
Европейската комисия отговори, че инициативата не е насочена срещу никого. Самата Фон дер Лайен също представи бъдещия съюз с Канада като партньорство за укрепване на двете страни, а не като геополитически фронт срещу Вашингтон.
Едно до момента обаче е сигурно, идеята на Урсула фон дер Лайен поставя повече въпроси от колкото да дава отговори за бъдещето на ЕС. А именно това беше целта на речта в Страсбург.
