Председателят на птицевъдите в България заяви още, че новият регистър ще означава допълнително въвеждане на вече съществуваща информация.
Предложеният електронен централизиран регистър за проследимост по веригата на доставки на основни хранителни стоки предизвика сериозни възражения от страна на производителите. Според председателя на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов проблемът не е в самата идея за проследяване на цените, а в начина, по който държавата предлага да бъде организирано.
„Нашата конструктивна позиция по отношение на предложения механизъм за проследяване на цените по търговската верига е свързана с това, че тези данни вече са публични и ние ги подаваме към различни институции“, заяви Гълъбов пред НОВА ТВ.
По думите му производителите ежедневно подават информация към НАП, а от близо три години при движението на хранителни стоки се предоставят данни и на фискалния контрол. Производителите на храни и живи животни подават информация и към Българската агенция по безопасност на храните. Гълъбов посочи, че част от по-големите компании използват интегрирани софтуерни системи, които обединяват счетоводни, складови и други данни, но те са скъпи и недостъпни за малкия бизнес.
„Цената в зависимост от обхвата варира между 50 и 100 хиляди евро. За един малък производител това е невъзможно“.
Според него новият регистър ще означава допълнително въвеждане на вече съществуваща информация.
„Ако едно предприятие експедира на ден 50 доставки, освен че е генерирало всички транспортни документи, фактури и така нататък, сега ще трябва на друга платформа да влезе, да генерира информация и да я изпрати на Министерството на икономиката. Доставка по доставка“.
При първичната земеделска продукция изискването ще се отнася до всяка доставка. Според него това може да се превърне в сериозна тежест за малките производители.
„Ако произвеждам краставици, в един момент разходът за подаване на информация ще бъде по-скъп от преките ми производствени разходи“.
Председателят на Съюза на птицевъдите даде пример и с птицевъдния сектор. По думите му предприятие с около 100 000 птици може да има по 20–30 доставки дневно, за всяка от които ще трябва да се генерира допълнителна информация към Министерството на икономиката, наред с вече съществуващите задължения към НАП и останалите институции. Според Гълъбов решението е в обратната посока – държавната администрация да дигитализира и обедини информацията, която вече получава, вместо да прехвърля допълнителна административна работа към производителите.
„В крайна сметка трябва да е по-лесно да се дигитализира държавната администрация, отколкото и най-малките производители“.
Гълъбов отхвърли тезата, че новият регистър непременно ще доведе до по-високи цени за потребителите. По думите му пазарът се определя от редица фактори, сред които търсенето и условията на свободния европейски пазар. Допълнителната административна тежест обаче ще увеличи разходите на компаниите и може да се отрази на тяхната жизнеспособност.
Той посочи, че цените на производителите и в момента се събират и публикуват чрез статистическите системи и данните на Евростат, които браншовите организации използват като надежден източник. В същото време Гълъбов отбеляза, че проследяването на цялата верига би имало смисъл, ако целта е да се установи как се формира крайната цена и какви са надценките по отделните звена. Председателят на Съюза на птицевъдите постави акцент и върху по-широкия проблем с организацията на пазара.
„Когато преработвателната индустрия се захранва със собствени суровини, тя реагира много бързо, защото най-скъпа е непродадената стока. Ако млякото, яйцата или месото не бъдат продадени, ние трябва да ги изхвърлим. Това би натиснало преработвателите да свалят по-бързо цените, с идеята да продадат стоката“.
По думите му ситуацията е различна, когато преработвателите разполагат със собствени суровини и могат по-лесно да ограничат доставките.
„Именно там, където държавите са интегрирали първичната земеделска продукция, преработвателя и търговеца, са доста по-ниски цените и доста по-висока конкуренцията. Там е голямата разлика между България и другите страни“.
Той подчерта, че възраженията на бранша са срещу начина на събиране на информацията, а не срещу самата идея за прозрачност по веригата. Новият електронен централизирания регистър е предложен в рамките на промени, свързани със Закона за защита на конкуренцията, и е на етап обществено обсъждане. Представителите на бизнеса настояват държавата да използва и обедини вече наличните данни, вместо да въвежда нови паралелни задължения за производителите.
