Партията на Румен Радев е като голям и непредвидим зелен куфар в центъра на политическия терен, каза политическият анализатор
Госпожо Дамянова, как бихте характеризирал предизборната кампания за президент и вицепрезидент?
Кампанията започна, основните претенденти са направили заявките си. Основният претендент – Илияна Йотова, стои в неините обувки и няма да напуска образа, който има. Това е печеливша стратегия, довела основния претендент до най-високото ниво на доверие в страната. Основните претенденти, които се заявяват на този етап, са такива. Те правят кампания, която очевидно целят да влязат в обсега на негласуващите, за да имат истинска позиция, ако стигнат до балотаж. Няма как да знаят, че негласуващите в България са хронично негласуващи и няма да отидат по възгласа на двама мъже по шорти да упражнят правото си на вот. Явно те се целят в млада и негласуваща публика. Останалите правят още невидими за окото кампании, защото са лишени от сериозно финансиране и не могат да си позволят сериозна 3-месечна кампания. Какво те ще правят, ако има значение, ще научим по-късно. ГЕРБ взе решение, което аз не разбирам, но Бойко Борисов вероятно е по-умен от мен и знае защо го прави. Те сякаш доброволно слязоха от политическия терен и връщането им ще бъде трудно. Остава „Възраждане“, които не знаем какво ще ни предложат. Ако те предложат коментирания доста често Петър Волгин, няма да влезе в истинската битка, която е на балотажа. Не одобрявам редица от неговите разбирания, най-вече - външнополитическите му възгледи, но той е човек с много голямо ветрило и ако се яви, би могъл да промени категорично предвиждания край на това, кой ще отиде на балотаж.
А защо не Костадинов?
Костадинов не би могъл да поеме този риск. Говори се за Волгин. От гледна точка на електорална потенция, Волгин има по-голям потенциал да събере повече гласове. Костадинов дърпа своите гласове, които, както знаем, са доста поразядени от „Прогресивна България“. Там ще има и някакъв акт на връщане, защото голяма част от крайните поддръжници на Русия не са удовлетворени от политиката на Радев, която на тях им изглежда умерена. Не съм видяла още социология, която да ми каже какви са настроенията, освен да знам, че настроенията към победилата на парламентарните избори партия няма как да са се срутили в рамките на трите месеца управление.
В колко предизборни кампании досега не са били ясни всички участници почти до началото?
Да, Борисов ни застрелваше с кандидатите си буквално дни преди крайния срок. Той доста експериментално се е държал към мажоритарните си кандидати, сякаш той е единственият мажоритарен кандидат. Даже много рано се заявиха основните претенденти. Много рано се заявиха и едни доста симпатични хора, които ще играят на тази полоса без никакъв шанс за успех.
Кои визирате?
Визирам Николай Ненчев, визирам по някакъв начин Иван Христанов - хора, които в себе си имат политически потенциал, но се явяват на олимпийския принцип, да извършат някаква стъпка в своето популяризиране, а не защото имат някакъв шанс. Единствено „Възраждане“, които не са казали кой е техния кандидат – при тях има някаква загадка да отидат на балотаж.
Кампанията не започна ли с далечен обстрел – от една страна случая с помилването от г-жа Илияна Йотова на мъж, осъден за наркотрафик, а от друга страна с пресконференцията за „Петрохан“?
Има версия, че „обстрелът“ за освободения и помилван от затвора наркотрафикант е превантивна реакция срещу обявената пресконференция за обявяване на събитията по случая „Петрохан“. Тези два елемента са част от черния пиар и ще съпровождат кампанията през целия период. Престъпила ли е Йотова закона и морала, е трудно да се каже, защото има принцип в правото – по-добре 10 престъпника на свобода, отколкото един невинен в затвора. Този принцип е и принципа на помилването – държава, в която хората умират в затвора поради неполагане на медицински грижи не може да се нареди в списъка на демократичните държави. Затова се извършват помилвания по здравословни причини. Била ли е подведена – вероятно. Били ли са подведени комисиите – вероятно. Тази вероятност е доста сериозна предвид факта, че този малко след това не седи в инвалиден стол, а управлява наркоимперията си. Укоримо ли е това – вероятно да, във времето, когато е било разкрито – преди три години. Сега е част от черната кампания, която предстои.
Без диалога какво правят помилванията, нямам еднозначен укор. Ако накараме хората, които управляват помилванията да се съобразяват с това, че всеки един момент името им може да бъде извадено, се нареждаме в останалата част от света, където хората си умират без медицински грижи в затворите и влизаме в списъка с държави без демокрация. Сложно е, смесено е.
Как е в „Петрохан“?
В случая „Петрохан“ не е смесено. Там тази работа трябваше да бъде разкрита много подробно още преди половин година, когато това се е знаело. Дали е част от „ре-контра удар“, както казваше покойният Райдовски, не мога да знам. Черна кампания, предвиждам я да продължава все повече и повече като се търсят слабите места на политическите противници.
Не съм чула те – политическите играчи, да говорят за себе си – нито Йотова и нейните инициативни комитети – да разкажат, да покажат своите достойнства и намерения. Не, те се занимават с опонента си. Така е и от другия лагер. Това вече не е кампания, а е черна кампания.
Нали президентът трябва да е обединител на нацията, но до колко имаме национален идеал, ясни ценности на България в момента – 2026 г. Не някакви крайности, а България, която със своята идентичност е способна да каже съвсем ясно „да“ или „не“?
Смятам, че целият свят е объркан. Ценностните системи на целия свят са променени – и от Путин, и от Тръмп, и оттова че Европа се управлява зле. Когато се явяват елементи като Путин и Тръмп, които променят цялостната нагласа на либералния свят, в същия момент либералния свят рецитира, вместо да вземе мерки и да прави реални неща, това води до промяна на усещанията на хората към собствената им демокрация. Ще видим много залитания на държавите вляво и в дясно, ще започнат да се появяват крайности по простата причина, че Европа започва да отхвърля не либералните ценности, а начина, по който те се прилагат. Не те прави по-малко европеец, ако ти не харесваш Кая Калас и Урсула фон дер Лайен, прави те човек, който наистина иска да потърси по-доброто управление за своята страна. България е част от този процес. В този процес излита Радев с най-добре подготвения политически проект. Готвиш го девет години и на деветата година, когато се явява луфт, го реализираш. Какво този проект ще донесе на България, не можем да знаем. Знаем, че Европа е объркана, тя не е единна. В Европа има лица, на които може да свалиш шапка за начина, по който действат и подкрепят Украйна по един смислен начин и лица, които са превърнали това в лозунг. Не може да искаме да се ръкопляска на това, че се подкрепя Украйна, докато в Украйна има корупция и тя е с наши пари. Това обърква хората и те не могат да са така праволинейни. Не виждам драма в България, напротив, България доста смислено стои в своята проевропейска позиция. По последни данни около 65% от хората подкрепят членството ни в ЕС.
Всички искаха да свалят модела „Борисов-Пеевски“, но сякаш някои от методите му продължават? Сякаш се продължава стила на комуникация, който той упражняваше?
Това са практики, които не ги е измислил той, това са пиар номера – да покажеш министър-председателя в работна атмосфера и той като че да подаде най-важното за деня. Сега продължават да повтарят по някакъв начин Борисов. Повтарят го с това, че в страната няма ясна реформа. Четох, че ще има концесиониране на пътищата. Това е добра новина, защото ще извади разпределението на обществения ресурс, в голяма степен, от субективния фактор. Едни хора инвестират, след това печелят от начина на употреба в това, в което са инвестирали. Концесиите са дясня мярка. Това е първатя дясна мярка, която това правителство прави по някакъв начин. Друг е въпросът, че я прави на думи, аз не съм виждала до този етап те да извършат нещо ясно. Всичко, което правят, включително и Бюджета с почти 6% дефицит, са леви мерки. Правят някакви мерки, не са същите като предишните. Много по-добре изглеждат от гледна точка на политическия диалог в страната, който стана по-мек, по-приемлив, простащината не се толерира. Това само по себе си е хубаво. Какво ще прави новата власт, ще разберем през октомври, по-скоро – през ноември, когато ще приемат бюджета. Дотогава ще гадаем каква е тази власт – лява, крайно лява, центристка или средно и дясна партия са.
В България лявото ляво ли е и дясното – дясно или са обърнати?
Скоро чух моя добър приятел Гого (Георги) Лозанов да казва, че лявото и дясното са дали си с Русия или си против Русия. Това е един опит на либералните говорители да подменят общочовешката представа за ляво и дясно. Ляво и дясно са икономически критерии – повече или по-малко държава. Държва, която съществува, за да управлява или съществува само да регулира. Посоката ляво-дясно не може да бъде определеня с геополитически събития, особено такива, каквито в момента са актуални и след две години, живот и здраве, когато тази война (в Украйна – б.а.), няма да бъдат актуални. Ляво и дясно се определят от степента повече или по-малко държава в икономическите отношения. Нашата страна излиза от социализма, където държавата успя да съсипе икономиката на „малката Швейцария на Балканите“ само за десетина-15 години да я извади от всякакво обращение. Има държави като Китай, където държавният комунизъм постига някакви резултати. Разликата между ляво и дясно е само в степента на участие на държавата в икономиката, не мога да си представя, че има друг поглед по този въпрос. И разбира се – ценностите.
Ценностите на либералната демокрация, които са „свобода, свобода, твърде много свобода в избиране на сексуална принадлеждност“ и ценностите на консерватизма, който избира в утвърдените в Библията ценности. Аз така го разбирам, историк съм, не съм учила в Журналистическия факултет, там може да е друго.
Нека не правим такива забележки, имах предвид, че плоският данък в България беше наложен от БСП – една лява партия и след десетилетие те поискаха да бъде отменен. Според Вас, БСП ще се върне ли в Парламента или е партия, за която може да говорим в минало време?
Дали БСП или някой вляво ще се върне в парламента, ще разберем, когато разберем къде е партията на Румен Радев, която в момента има огромно мнозинство. За мен тя продължава да е голям зелен куфар в центъра на политическия терен, който не мога да предвидя какво ще направи. Ако той се очертае по-скоро ляв, няма да има място за никой друг в лявото пространство. Ако се очертае по-скоро десен, ще съсипе десния спектър. Има политическо пренареждане, виждам го. Тази битка, в която участват всички политически партии с изключение на ГЕРБ, неизвестно защо, е битка за завземане на дясното, ако Радев се окаже лява партия. Но ако той се окаже лява партия, няма да има място за БСП. Не го виждам. Целият политически спектър в момента е изсмукан и е рано да се правят прогнози преди да се види какъв е профилът – икономическия, управленския профил на партията на Радев.
С какво позитивно може да завършим?
От времето на Великото преселение на народите няма загинал народ – нито от собствената си глупост, нито от лошото си управление. Има забавени народи, ние сме такъв забавен народ. Демокрацията в България дойде през компромиса – да не търсим отговорност за миналото, защото ще продължим заедно. Аз не съм търсила сметка за миналото. Ето, продължихме заедно и отидохме в пълен тупик. Продължаваме заедно, когато престъпника и обекта на престъпление – ръка за ръка се опитват да направят по-нататъшния живот. Всичко в България, което се случило в прехода е някакъв компромис. Когато няма твърда власт, има страшно много корупция. Сегашните ще борят олигархията – ми тази олигархия ни управлява от 40 години вече. България беше харизана на групировките, после групировките се превърнаха в по-фини институции. В България не може да стигнеш до нормално съприкосновение с държавата, ако не платиш рушвет. Това прави по-лоша средата, икономиката, политиката в България. Но няма да страним от процесите, ще вървим по-бавно. В историята 10 г. са някакъв миг. Този миг свършва, след това държавата поема своя път и този миг влиза в една страница от учебника по история. Имало е лутане, но ще се справим. Вярвам, че ще се справим, ние сме много талантлив народ.
