Политика

Красимир Каракачанов: Заплахата за България е от Сърбия, не е от Русия или Иран

3 април 2026, 18:20
Таралеж КХ

Снимка: БТА

Темата за състоянието на българската армия и политиката по превъоръжаване коментира за ТАРАЛЕЖ бившият министър на отбраната и председател на ВМРО Красимир Каракачанов

Каракачанов отбеляза, че редица европейски държави вече са върнали задължителната военна служба. Той даде пример със Швеция, Норвегия и Финландия, както и със страни от Балканите като Сърбия и Хърватия, които наскоро върнаха задължителната военна служба.

"Преди 10 години внесох проект за връщане на задължителната военна служба, но тогава никой не искаше да слуша." По думите му след началото на войната в Украйна българските политици говорят за заплахи, но не предприемат действия за подготовка на населението и укрепване на отбранителните способности.

Каракачанов изрази и притеснение от военната модернизация на Сърбия. Според него страната инвестира сериозно в модернизация на армията и производство на собствено въоръжение. "За мен голямата опасност не е, че Русия може да нападне България, а това, че на западната ни граница има държава, която става все по-въоръжена и по-агресивна - Сърбия", заяви той.

Председателят на ВМРО каза, че без сериозна политика за превъоръжаване и подготовка на населението България няма да може да гарантира своята национална сигурност.

На въпрос на ТАРАЛЕЖ дали България трябва да се притеснява от нота на Иран, свързана със самолетите на летището в София Каракачанов посочи, че всяка нота от държава, която е във война и има възможности за военни действия, трябва да се приема сериозно. "Всяка нота, която идва от държава, която е във война, и още повече – държава, която има способността да атакува, трябва да бъде повод за притеснение."

Той постави въпроса кой в България е взел решение американски военни самолети да бъдат разположени на гражданско летище в столицата.

Каракачанов направи сравнение с Румъния, където подобно решение е било обсъдено на институционално ниво. По думите му румънският президент е свикал Съвета за национална сигурност, въпросът е бил поставен и в парламента, след което страната е приела предложението на САЩ. Самолетите обаче са били разположени на военна база – близо до Констанца, на значително разстояние от столицата.

Каракачанов посочи, че в България решението е било взето без публично обсъждане. "Въпросът не беше обсъждан нито в парламентарната комисия по външна политика, нито в комисията по отбрана."

Каракачанов посочи, че по време на войната Иран е атакувал бази и летища в други държави, от които са били извършвани военни действия срещу него.

По думите му самолетите, които се намират на летището в София, участват във военни операции, защото зареждат във въздуха американски и израелски самолети. "Тази нота, която получихме, показва, че България не се управлява от български политици, а от чиновници, които се опитват да се харесат на своите началници по света."

Въпреки това Каракачанов отбеляза, че според него България не е основна цел за военни действия. Той подчерта, че Иран има възможност да предприема по-сериозни действия срещу държави като Израел, Катар и Кувейт. В същото време според него е малко вероятно Техеран да предприеме действия срещу държава членка на НАТО и Европейски съюз.

Председателят на ВМРО коментира и десетгодишното споразумение между България и Украйна. Каракачанов заяви, че служебно правителство не би трябвало да подписва дългосрочни международни ангажименти. "Няма нужда служебно правителство да подписва международни споразумения, които обвързват България за 10 години напред", каза той.

По думите му в документа многократно се посочва, че България поема ангажименти, докато украинската страна не поема конкретни задължения. Той допълни, че страната ни се ангажира да подпомага изграждането на украинска военна инфраструктура и енергийна подкрепа.

Каракачанов сравни българския документ с подобни споразумения на други европейски държави. По думите му Италия и Румъния са поставили конкретни условия към Киев. Той даде пример с Румъния, която настоява за гарантиране на правата на румънското малцинство в Украйна.

Каракачанов подчерта, че в споразумението, подписано от България, липсват подобни гаранции за българската общност. "България има три пъти повече българи в Украйна от румънците, но българското правителство не е поставило нито една дума в договора, която да гарантира правата на 500 000 българи", завърши той.