„България е преживявала и по-тежки времена, включително и турското робство“, каза още лидерът на СДС
"Бившият финансов министър Асен Василев не носи цялата вина за натрупаните проблеми, но именно тогава са били увеличени значително държавните разходи. Започнахме да раздаваме средства, а сега се налага да теглим заеми, за да покриваме социални плащания. По принцип заемите трябва да се използват за инвестиции“.
Това каза лидерът на СДС Румен Христов пред БНТ в коментар за финансовото състояние на държавата. Той направи сравнения с трудни периоди от българската история.
„България е преживявала и по-тежки времена, включително и турското робство“.
Според него една от ключовите задачи пред държавата остава ограничаването на сивата икономика.
"Подкрепям идеята за замразяване на депутатските заплати".
Христов е на мнение, че възнагражденията на висшите държавни служители трябва да бъдат обвързани със заплатата на президента, като се определят като процент от нея.
В сряда Европейската комисия препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит.
Тази процедура предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение. В същата процедура досега бяха още 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, а с днешните решения към списъка се добавят Германия, Естония, Латвия и Словения заради превишаване или очаквано превишение на референтната стойност за дефицита от 3 на сто от БВП през 2025 г. "и/или" 2026 година. Решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на ЕС.
С оценка за нашата страна в доклад от 142 страници ЕК отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, сочи оценката.
Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки за структурно финансиране допринесоха за продължаващите дефицити, въпреки положителния растеж. България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация. България се ангажира с цел за структурен първичен дефицит от 1,8 на сто от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта, се допълва в текста.
За да се запазят стабилни публични финанси, има възможност за подобряване на данъчната система, борба със "сивата" икономика и повишаване на нейната цялостна справедливост, пише комисията.
