Парламентът даде зелена светлина на първо четене за създаването на нова петчленна Комисия за противодействие на корупцията, която ще разполага с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия, ще проверява имуществото на хора на публични длъжности и ще може да атакува прокурорски откази пред съда.

Законопроектът на Министерския съвет беше приет със 153 гласа „за“ от ПБ, ГЕРБ-СДС, ДБ и ПП, докато 13 депутати от ДПС гласуваха „против“, а от „Възраждане“ не участваха в гласуването. Народното събрание съкрати и срока за предложения между първо и второ четене – от седем на четири дни.

Новата комисия ще бъде съставена от петима членове, избирани от различни институции – по един от парламента, президента, общите събрания на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, както и от Висш адвокатски съвет. Мандатът им ще е петгодишен без право на преизбиране, а председателят ще се сменя всяка година чрез жребий.

Комисията ще следи декларациите за имущество и интереси на публични лица, ще разследва престъпления като подкуп, търговия с влияние, длъжностно присвояване, неизгодни сделки, пране на пари и злоупотреба със служебно положение. Инспекторите ѝ ще могат да водят разследвания по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а органът ще има право да обжалва откази на прокуратурата за образуване на досъдебни производства.

Новият закон идва само месеци след като предишният парламент закри старата антикорупционна комисия и прехвърли функциите ѝ към МВР и Сметната палата. Сега кабинетът аргументира връщането ѝ с изискванията по Националния план за възстановяване и устойчивост и препоръките на Европейската комисия.

В доклада на временната правна комисия се посочва, че заради незавършената антикорупционна реформа Европейска комисия е спряла плащания за над 258 млн. евро по второто и третото плащане по ПВУ – аргумент, който управляващите използват като натиск реформата да бъде приета бързо.