Разширеният формат, рекордните приходи и политическите решения превърнаха Световното първенство в едно от най-противоречивите в историята
Когато Джани Инфантино пое ръководството на ФИФА през 2016 година, той обеща да направи футбола по-глобален, по-достъпен и по-печеливш. Десет години по-късно тези обещания безспорно бяха изпълнени - Световното първенство през 2026 година счупи финансови рекорди, привлече най-много участници в историята и достигна до огромна телевизионна аудитория. Наред с успехите обаче турнирът се превърна и в символ на всички противоречия, които съпътстват управлението на Инфантино.
Още решението Мондиалът да бъде разширен от 32 на 48 отбора предизвика сериозни критики. Президентът на ФИФА защити идеята с аргумента, че повече държави ще получат шанс да участват на най-голямата футболна сцена. Критиците обаче видяха в тази промяна политически ход, който осигурява подкрепата на по-малките футболни федерации, чиито гласове са решаващи на изборите за президент на ФИФА. Европейските клубове и първенства предупредиха, че още повече мачове ще натоварят допълнително календара и ще увеличат риска от контузии сред футболистите.
Друг сериозен проблем се оказа организацията на турнира. За първи път Световно първенство се проведе едновременно в три държави - САЩ, Канада и Мексико. Огромните разстояния между градовете домакини създадоха логистични трудности както за националните отбори, така и за хилядите фенове. Допълнително напрежение предизвикаха високите цени на билетите, които се превърнаха в едни от най-скъпите в историята на турнира.
Извън футбола Мондиалът също не успя да избегне политическите спорове. Американската визова политика затрудни привърженици от редица държави, а отделни решения по време на турнира бяха използвани като повод за обвинения в политическа намеса. Това засили критиките срещу ФИФА, че организацията все по-трудно успява да държи спорта далеч от международната политика. Самият Инфантино беше принуден да публикува открито писмо, в което защити първенството и обвини критиците, че разпространяват "омраза" и пренебрегват положителните страни на турнира.
Най-сериозният удар по репутацията на Инфантино обаче дойде непосредствено след края на Мондиала. Президентът на ФИФА предложи част от търговските права върху Световното първенство да бъдат прехвърлени в ново дружество, като 20% от него да бъдат продадени на частни инвеститори. Идеята беше представена като възможност за още по-големи приходи, които впоследствие да достигнат до националните федерации. Реакцията обаче беше бурна.
УЕФА обяви, че няма доверие в ръководството на Инфантино, а представители на европейския футбол го обвиниха, че превръща най-престижния турнир в света във финансов актив за външни инвеститори. Последваха оставки на негови съветници, сериозно напрежение във ФИФА и в крайна сметка самият Инфантино беше принуден да се откаже от проекта. Скандалът отвори най-голямата криза в управлението му от години насам и постави под съмнение бъдещето му начело на световната футболна централа.
Въпреки всичко трудно може да се отрече, че Инфантино промени световния футбол повече от всеки свой предшественик през последните десетилетия. Приходите на ФИФА достигнаха безпрецедентни размери, Световното първенство стана още по-мащабно, а все повече държави получиха шанс да участват на най-високо ниво. В същото време обаче управлението му все по-често е обвинявано, че поставя комерсиалните интереси над спортните принципи.
Именно затова Мондиал 2026 вероятно ще остане в историята не само като най-голямото Световно първенство досега, но и като турнирът, който окончателно раздели футболната общественост по въпроса накъде върви играта. За едни Джани Инфантино е реформаторът, превърнал футбола в още по-глобален продукт. За други той е човекът, който постави бизнеса над традициите и превърна Световното първенство в арена на непрекъснати политически и управленски скандали.
