Как се роди идеята за Sofia International Open и какво означава този турнир за България?

Идеята за събитието дойде от хората, които са в Националната снукър академия – Братислав Кръстев и Виктор Илиев, които освен състезатели са и треньори в нашата академия. По пример на Виена, които правят подобен турнир на име Виена Опен, решихме да направим и ние такъв, за да могат да дойдат възможно най-много състезатели от различни държави на аматьорско ниво. По този начин се получава интересен турнир с голям награден фонд – 10 000 евро. Ако говорим за аматьорски турнир, това е доста добър награден фонд.

Какво печели България от това да бъде домакин на такъв тип международни събития

България печели основно това, че българските играчи могат да се срещнат с играчи от различни европейски държави и да натрупат опит в турнирна среда. Не е достатъчно да играеш само в собствената си страна – колкото и да се вдига нивото, не е същото като да се изправяш срещу различни стилове от Европа.

Турнирът събира състезатели от 8 държави. Как бихте оценили нивото на конкуренцията?

Ще бъде доста равностоен турнир. Няма да имаме играчи, които са значително по-слаби от други. Нивото е доста високо и е много трудно да се прогнозира победител.

Колко трудно е да се организира турнир от такъв мащаб в България?

Имаме Националната снукър академия на стадион „Васил Левски“, разполагаме с 8 професионални топ маси. Като материална база сме една от най-добрите в Европа. С помощта на генералния спонсор и Столична община не е толкова трудно организирането. Това не е ранкинг турнир с огромен награден фонд, не е свързан с наемане на зали или закупуване на техника или наемане на такава.

България вече беше домакин на световни първенства във всички възрастови групи. Какъв беше отзвукът от международната общност?

Колкото и да звучи нескромно, всички казват, че най-доброто световно първенство, което е организирано, беше тук. Първо, хотелът, в който го организирахме, съдействаше с всичко, което бяхме помолили. Имахме прекрасна база, прекрасни маси, без проблеми, без влага. Прекрасно хотелско настаняване в хотелски бази, всички гости бяха доволни. София беше доста атрактивна през това време на годината, януари месец.

Усеща ли се, че България вече е утвърден домакин в международния календар по снукър?

Да, това е така от доста години, защото знаят, че имаме възможност да го направим прекрасно и определено ни гласуват доверие. Голямата цел на федерацията е да се направи ранкинг турнир отново в България, както имаше 4 години подред. Ако успеем да направим турнир, такъв като от ATP сериите, всяка година да е на едно и също място, това ще бъде голяма стъпка. По-важното в момента за мен е да запалим възможно най-много деца по този спорт, защото ако това не се случи, снукърът в България няма как да се развие. Имаме няколко таланта, за които има големи надежди, но ако това не се случи – да дойдат деца на 5/6-годишна възраст и вече на 15/16-годишна възраст, след години тренировки с тях, някой може да се окаже следващият Рони О'Съливан, защо не.

На какъв етап се намира българският снукър в момента – растеж или застой?

Зависи от гледната точка. Ако погледнем от гледна точка на това да сме организатори, да се разчита на нас – сме в растеж. Ако погледнем откъм резултати, по-скоро сме в застой, защото последният ни медал е на Максим Костов на Европейското първенство в Малта. Тогава той стана сребърен медалист.

Увеличава ли се интересът към снукъра у нас и как може да се разшири още?

Снукърът в България е доста сериозен от гледна точка на гледаемост. Това винаги е било проблем, не само в България, а и в целия свят. Снукърът е гледан спорт, но понеже е много сложен за практикуване, никога няма да стане масов спорт. От една страна е лошо за този спорт, защото едно е да се занимават десетки или стотици деца с този спорт, друго е да се занимават хиляди. Ако се занимават хиляди, все някой ще пробие и ще бъде „златната находка“ на този спорт. Това е изключително сложен спорт и само който не е хващал щека, не знае колко е сложен този спорт. Децата са свикнали на бързи резултати в днешно време и на наслада колко си добър, но снукърът не дава възможност и това също е голям проблем. Затова сега китайците са номер едно в снукъра, защото цяла Европа има проблем с този спорт да се занимават хиляди, а не стотици.

Как си представяте България в снукъра след 5 години – още по-силна ли ще е ролята ѝ?

Тук има два плана, които коментираме. Единият план е международен – честно казано аз не виждам какво повече може да направи България за световния снукър. Евентуално домакинство на ранкинг турнир в България и да виждаме най-големите звезди на снукъра в България всяка година. Това ще е голяма реклама за нашата държава и това означава 7 дни на живо по телевизията да се излъчва и да пише Bulgaria Open, това означава минимум 56 часа на живо по телевизията. Това е максимумът в международен етап. А другото е ясно – аз наистина се надявам да видя българин професионалист. Когато е професионалист, вече е ясно, че нивото на снукъра в България е достатъчно високо и всеки един, който е сериозен и има желание, може да се развие и да стане професионалист. Пътят до там е свързан с характер, талант, подкрепа от родители и от нас. Първият човек е много важен, ако направим сравнение с тениса, например, когато Григор Димитров се появи, това беше голяма пречупна точка и сега виждаме играчи като Иван Иванов, които вървят по неговите стъпки.