Министрите на околната среда и климата от държавите членки на Европейския съюз се събират днес в Брюксел, за да се опитат да преодолеят различията си относно основните цели за намаляване на парниковите емисии в ЕС. Срещата се провежда само няколко дни преди началото на Конференцията на ООН за климата (COP30) в Бразилия, предаде ДПА.
Основната цел на министрите е да постигнат съгласие по обща позиция за климатичната политика на ЕС до 2040 г. Дискусията се очаква да бъде трудна, след като Европейската комисия предложи намаляване на емисиите с 90 процента спрямо нивата от 1990 г. — цел, която според Брюксел се основава на последните научни данни и е необходима за спазването на Парижкото споразумение.
Според Европейската комисия постигането на тази цел ще изисква ускорен преход към чиста енергия, по-бързо електрифициране на транспорта и индустрията, както и значителни инвестиции в технологии за улавяне и съхранение на въглерод. Някои държави обаче се опасяват, че толкова амбициозни цели могат да натоварят прекомерно икономиките им, особено в сектори като тежката промишленост и земеделието.
Европейският съюз вече е поел ангажимент да стане климатично неутрален до 2050 г. — тоест да не отделя повече парникови газове, отколкото може да компенсира чрез природни поглътители като гори или чрез иновативни технологични решения. Днешната среща в Брюксел има за цел да очертае пътя към тази цел и да покаже единен европейски фронт преди началото на COP30, на която ЕС ще се стреми да запази лидерската си роля в глобалната климатична политика.
Екипът от учени от Техническия университет в Дрезден, който стои зад проучването, отбелязва, че най-дълбоките идеологически разломи се наблюдават по теми като борбата с климатичните промени и подкрепата за Украйна
Новото споразумение цели да укрепи устойчивостта на ЕС в космическите и отбранителните програми
Новите американски санкции ще бъдат „катастрофални“ за операциите на „Лукойл“ на континента, предупреждава бивш високопоставен служител на компанията
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)