Съществуват много рискове за здраветo
Плуването в реки и езера става все по-популярно, но проливните дъждове, преливането на канализационни води и водите от земеделски стопанства може да създадат сериозни рискове за здравето, пише BBC.
Плуването в открити води, известно още като „диво плуване“, преживява истински бум през последното десетилетие – от Великобритания и САЩ до Австралия. Популярността му се дължи на социалните мрежи, градските инициативи за развитие на т.нар. „сини пространства“ и стремежа на хората да откриват достъпни начини за подобряване на физическото и психическото си благосъстояние.
Проучвания показват, че прекарването на време в или край естествени водоеми се свързва с по-добро психично здраве и по-ниски нива на стрес, дори след като се отчетат фактори като физическата активност и доходите.
Въпреки ползите обаче здравните власти редовно предупреждават за заболявания и замърсяване на реки и езера. Това поставя логичния въпрос: колко безопасно е всъщност плуването сред природата и можем ли сами да преценим кога рискът е твърде голям?
Канализация, плъхове и токсични водорасли
Преди близо два века горещото време, съчетано с тежкото замърсяване на река Темза, предизвиква толкова непоносима миризма, че периодът остава в историята като „Голямата воня“. Общественото недоволство води до мащабни реформи, включително изграждането на нова канализационна система за Лондон.
Днес картината е коренно различна. Темза е изпълнена с плувци. Подобно възраждане преживяват и други реки – от Сена и Дунав до Хъдсън.
Реките, които някога са били възприемани като открити канали за отпадни води, днес все по-често се смятат за достатъчно чисти и подходящи за къпане. Париж инвестира около 1,4 млрд. евро в почистването на Сена, включително чрез изграждането на огромен подземен резервоар в района на Аустерлиц. Съоръжението побира около 50 000 кубически метра дъждовна вода – приблизително колкото 20 олимпийски басейна – вместо тя да се излива директно в реката.
В Лондон пък т.нар. „суперканализация“ Tideway – 25-километров тунел, следващ течението на Темза – може да съхранява около 1,6 млн. кубически метра смесени дъждовни и отпадни води, преди те да бъдат изпратени за пречистване. Наред с това всяка година правителствата определят все повече официални зони за къпане.
Въпреки тези инвестиции една-единствена лятна буря може да обезсмисли седмици на добри резултати от изследванията на водата, тъй като качеството ѝ е силно зависимо от метеорологичните условия. В САЩ например дъждовете и преливането на канализационните системи са сред основните източници на замърсяване, което често води до предупреждения към населението и временно затваряне на плажове по езерата и крайбрежията.
„След силни валежи и бури градските реки обикновено стават микробиологично опасни за плуване за период от 24 до 72 часа. Основните причини са преливането на канализационни води, повърхностният отток и разбъркването на седиментите“, обяснява Изабел Солер, старши преподавател по екологична микробиология в Университета в Шефилд.
По думите ѝ при обилни валежи канализационните системи могат да се претоварят. В такива случаи водоснабдителните дружества изпускат непречистена или частично пречистена вода директно в реките, за да предотвратят връщането ѝ в домовете и претоварването на пречиствателните станции. Тези съоръжения са известни като преливници на комбинираната канализационна мрежа.
Регистрирани са и инфекциозни заболявания сред хора, които плуват в открити води, като рискът е най-висок при поглъщане на речна вода.
Изследванията върху връзката между здравето и плуването в открити води показват ясна закономерност: колкото по-продължителен е контактът с водата – особено ако бъде погълната – толкова по-голям е рискът от стомашно-чревни инфекции.
Най-висока честота на подобни заболявания се наблюдава при различни спортове, включително сърф. Децата също са по-уязвими от възрастните, тъй като по време на плуване неволно поглъщат повече вода.
В повечето случаи заболяванията протичат леко и се проявяват с краткотрайна диария или стомашни спазми. Понякога обаче причинителите могат да доведат и до много по-сериозни инфекции.
Лептоспирозата е бактериално заболяване, пренасяно чрез урината на гризачи и селскостопански животни – може да доведе до органна недостатъчност и дори смърт. В страните с умерен климат тя остава сравнително рядка, но са регистрирани огнища сред триатлонисти във Великобритания, които плуват в открити води като част от състезанията си.
Здравните власти препоръчват да се избягват наводнени участъци и места с много гризачи. По време на плуване е добре да се поглъща възможно най-малко вода, след това да се вземе душ, а порязванията и драскотините да бъдат покрити предварително. Ако след плуване в река се появят симптоми като висока температура, втрисане или главоболие, трябва да се потърси медицинска помощ.
Бавнотечащите или затоплени участъци на реките могат също да благоприятстват развитието на цианобактерии, наричани още синьо-зелени водорасли. Те могат да отделят токсини, които дразнят кожата и очите, а в по-редки случаи да засегнат черния дроб или нервната система на хората.
