Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд
Разширяването на Европейския съюз има потенциала да увеличи БВП на човек в страните кандидатки с между 30 и 35% в рамките на десет години. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на събитие в Брюксел, организирано от Centre for European Policy Studies (CEPS).
Според Георгиева европейската интеграция може да се превърне във важен двигател на икономическия растеж в момент, когато световната икономика се развива по-бавно, търговските ограничения се увеличават, а геополитическото напрежение остава високо. По думите ѝ ползите от бъдещото разширяване няма да бъдат ограничени само до новите членове, а могат да обхванат и настоящите държави от ЕС.
„Разширяването отново е ключово важно за бъдещето на Европейския съюз“, заяви Георгиева. Тя посочи, че сред държавите, които се очаква да се присъединят към Съюза през следващите години, са страни от Западните Балкани, Молдова и Украйна.
За ръководителя на МВФ темата има и лично измерение. Георгиева, която е израснала в България, отбеляза, че добре познава ефекта от европейската интеграция и възможностите, които тя създава за икономическото развитие.
„Израснала съм в България и отлично познавам възможностите, които европейската интеграция носи“, каза тя, като посочи подобряването на жизнения стандарт на българските граждани след присъединяването на страната към ЕС.
Анализът на МВФ показва, че най-съществената част от икономическите ползи от членството в ЕС идва от повишаването на производителността. Според Георгиева то формира приблизително две трети от общия ефект от присъединяването.
„Нарастването на производителността е най-сигурният път към просперитет“, подчерта управляващият директор на фонда.
В анализа си МВФ откроява три основни направления, които могат да ускорят икономическото сближаване на кандидатките с останалата част от ЕС. Това са провеждането на вътрешни реформи в съответствие с достиженията на правото на ЕС, достъпът до единния европейски пазар и ефективното използване на финансовата подкрепа от ЕС.
При базовия сценарий на МВФ всеки от тези три фактора има приблизително еднакъв принос към потенциалните икономически ползи.
Особено важна роля според Георгиева има качеството на институциите. Ефективното управление може да ограничи несигурността, да стимулира инвестициите и да подобри резултатите от публичните разходи. По-добрите институции също така дават възможност на бизнеса да използва по-пълноценно възможностите, които европейската интеграция предоставя.
Максималният икономически ефект от разширяването няма да бъде автоматичен, а ще зависи от действията както на страните кандидатки, така и на самия Европейски съюз, посочи Георгиева.
По думите ѝ разширяването на ЕС и по-нататъшното задълбочаване на единния пазар трябва да вървят паралелно. По-големият брой държави членки може да засили позициите на Съюза, но ефектът ще бъде по-голям, ако бъде придружен от по-дълбока икономическа интеграция.
„Разширяването и задълбочаването на единния пазар следва да се разглеждат като взаимно допълващи се процеси: една по-голяма Европа може да бъде по-силна, но ще бъде много по-силна, ако е и по-добре интегрирана“, заяви Георгиева.
Тя припомни, че предишните вълни на разширяване са донесли икономически ползи не само на новоприсъединилите се страни, но и на държавите, които вече са били членове на Европейския съюз.
