Той заяви, че Глобалният юг трябва да се трансформира от пасивен консуматор на правила в активен техен създател
Ако политиката понякога се превръща в театър, то индийския министър-председател Нарендра Моди влезе в ролята на основен актьор на сцената на БРИКС, чийто домакин тези дни бе именно Индия. В центъра на форума, провел се в свръхмодерния комплекс Бхарат Мандапам, Моди изигра ролята на балансьор и лидер на глобалната сцена, удържайки крехкото равновесие между Изтока и Запада в момент на нарастваща поляризация.
Моди даде старт на двудневния форум с дълбоко премислен жест, извеждайки своите колеги сред зелените площи на комплекса за съвместно засаждане на банянови дървета. Този ход явно бе натоварен със символика, доколкото свещеното дърво послужи за метафора, показваща, че разширяващият се и отбелязващ своята 20-годишнина съюз БРИКС вече има твърде дълбоки корени, за да бъде разклатен от външни бури.
Веднага след това, в официалната конферентна зала, Моди издигна и основната идеологическа теза на индийското председателство, водено под мотото „Изграждане на устойчивост, иновации, сътрудничество и устойчивост“. Той заяви, че Глобалният юг трябва да се трансформира от пасивен консуматор на правила в активен техен създател. В същото време обаче Моди се опита да увери Вашингтон, че блокът не е насочен срещу никого, а просто изисква реформа в остарелите системи на глобално управление.
Но символиката, яхната от домакините в Ню Делхи, не спря дотук. По време на „семейната снимка“ индийският премиер буквално окупира центъра на червения килим. Моди застана така, че да бъде между Владимир Путин и Си Дзинпин (дори се наложи да придърпва леко силово руския президент, което, хванато от камерите, веднага „запали“ социалните мрежи). Демонстрирайки пълен контрол над сцената, той хвана ръцете на двамата лидери и ги вдигна в традиционния за БРИКС „заключен“ поздрав пред камерите. Това изпрати послание за водещата роля на Делхи в новия мултиполярен свят и желанието на страната – в пряка конкуренция с Пекин – да бъде лидер на Глобалния юг.
В кулоарите на форума индийският домакин не намали темпото и завъртя серия от двустранни срещи.
В срещата си с Владимир Путин, провела се в навечерието на сесиите, Моди потвърди ангажимента на Делхи към „специалното и привилегировано стратегическо партньорство“. Двамата обсъдиха разширяването на търговските и енергийни връзки по Програмата за икономическо сътрудничество 2030 с цел достигане на 100 милиарда долара стокообмен. С това индийският лидер демонстрира устойчивост спрямо външния натиск, защитавайки правото на Индия да купува достъпни енергийни ресурси за икономиката си, като същевременно призова за дипломатическо разрешаване на конфликтите в Черно море и Близкия изток.
Дългоочакваната среща между Моди и Си Дзинпин – при първата визита на китайския лидер в Индия от седем години – премина в атмосфера на сериозен прагматизъм. Си Дзинпин пропусна празничната гала вечеря в събота, като източници от делегацията уточниха, че причината е умора от дългия полет и часовата разлика след интензивния ден. Разговорите между двамата лидери показаха ясни нюанси в позициите: докато Пекин акцентира върху тезата, че двете страни трябва да бъдат „партньори, а не съперници“, Делхи изведе на преден план ключовото за Индия условие, че икономическото сближаване е пряко обвързано с трайното гарантиране на мира по спорната хималайска граница.
Издания като The Wall Street Journal обобщиха, че пълно стопяване на ледовете между Делхи и Пекин не е на дневен ред, а общите глобални предизвикателства просто са принудили двамата лидери да поддържат конструктивен тон пред камерите.
Истинският и неочакван дипломатически успех за Индия дойде по друг фланг – Делхи успя да организира кулоарна среща между лидерите на Иран и ОАЕ, което помогна за прокарването на финалната „Декларация от Ню Делхи“.
Самото нейно приемане с пълен консенсус се превърна в голям дипломатически успех за Индия, но не само защото тя бе подкрепена от Иран и ОАЕ, чийто конфликт заплашваше декларацията. В ядрото на документа е заложен призив за институционално осъвременяване на Организацията на обединените нации, нейния Съвет за сигурност и Международния валутен фонд, така че развиващите се страни да получат по-голямо представителство в глобалното управление.
В декларацията страните от блока също осъждат едностранните икономически санкции и търговския протекционизъм, определяйки ги като нарушение на международното право, и потвърждават курса към финансова дедоларизация чрез разширяване на разплащанията в местни валути.
По отношение на сигурността документът призовава за максимална сдържаност в Близкия изток и подкрепя дипломатическото решение на израелско-палестинския конфликт.
Дълбочинният анализ на декларацията обаче разкрива, че тя е по-скоро инструмент на стратегическата двусмисленост, отколкото монолитен план за действие. Най-важният аспект на документа е това, което умишлено е спестено в него благодарение на дипломатическото влияние на домакина Индия. За да запази стратегическите си партньорства със САЩ и Запада, Ню Делхи наложи балансиран език, който избягва директното поименно осъждане на Израел, САЩ или Иран за ескалацията в Близкия изток, както и на администрацията на Доналд Тръмп за заплахите от нови мита. А това показва, че Индия успешно е балансирала натиска на Русия, Китай и Иран, предотвратявайки брандирането на БРИКС като радикален антизападен блок.
Икономическият прочит на „Декларацията от Ню Делхи“ също показва прагматизъм – създаването на единна валута остава мъртва идея, но блокът успешно гради паралелна финансова инфраструктура чрез двустранни трансакции в национални валути за петрол и суровини, което прави членките му по-устойчиви на външен натиск.
В крайна сметка „Декларацията от Ню Делхи“ показва, че БРИКС – блокът, чиято икономика отговаря за 40% от световния БВП по покупателна способност – е вече незаобиколим фактор на световната сцена. Фактор, който може да не е единен политически съюз, но със сигурност е сериозна икономическа противотежест на доминираните от САЩ съюзи.
С това домакинът Нарендра Моди затвърди репутацията си на дипломатически виртуоз, който успява едновременно да стои в самото сърце на БРИКС и да пази непокътнати стратегическите си връзки със Запада. Навигирайки умело между Москва, Пекин и Вашингтон, индийският премиер показа, че Делхи няма намерение да избира страна, а ще продължи да извлича максимума и от Изтока, и от Запада.
