БТА

Косовският вътрешен министър в оставка Джелял Свечля съобщи в края на септември, че Сърбия многократно е нарушавала въздушното пространство на Косово чрез дронове. Генералният директор на косовската полиция Газменд Ходжа потвърди, че в последно време са регистрирани полети на дронове в северната част на Косово, за които има подозрения, че са излели от територията на Сърбия

Заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска отхвърли твърденията, че сръбски дронове са нарушавали въздушното пространство на Косово в последно време. В интервю за косовската телевизия „Клан Косова“, излъчено снощи, тя заяви, че може да потвърди единствено: „Не е имало заплахи за сигурността в това направление.“

Косовският вътрешен министър в оставка Джелял Свечля съобщи в края на септември, че Сърбия многократно е нарушавала въздушното пространство на Косово чрез дронове. Генералният директор на косовската полиция Газменд Ходжа потвърди, че в последно време са регистрирани полети на дронове в северната част на Косово, за които има подозрения, че са излели от територията на Сърбия.

Мироопазващите сили на НАТО в Косово (КейФОР) обаче заявиха пред косовския вестник „Коха диторе“ в края на миналия месец, че не са идентифицирали нарушение на въздушното пространство на Косово от дронове, които да застрашават неговата сигурност.

Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово и двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС.

„Не коментираме подобни информации (за предполагаемо нарушаване на въздушното пространство на Косово от сръбски дронове – бел. ред.). Това, което е сигурно, е че КейФОР отговаря за наблюдението на въздушното пространство на Косово. Мога да потвърдя единствено, че не е имало заплахи за сигурността в това направление. Това е полезно и това е информацията, която сме готови да споделим с обществеността“, каза Шекеринска, отговаряйки на въпроса за позицията ѝ относно твърденията на косовските институции.

В интервюто тя говори и за възможността за присъединяване на Косово към Алианса, като подчерта, че това е решение, което трябва да бъде взето от всички 32 членки на НАТО. По думите ѝ в момента сътрудничеството между Косово и Алианса е фокусирано върху мисията на НАТО в региона.

„Показваме своя ангажимент за сигурността в Косово и за стабилността в региона на Западните Балкани“, каза Шекеринска и допълни, че този регион остава от стратегическо значение за НАТО.

„Смятаме, че с военното си присъствие подкрепяме и политическия диалог между Прищина и Белград. Защото, независимо от военното присъствие, ние вярваме, че пътят към стабилността е политически и искаме да подкрепим този процес“, посочи заместник-генералният секретар.

Попитана за заплахите от сръбския президент Александър Вучич, че на Балканите може да избухне война, Шекеринска подчерта, че НАТО се въздържа от директен коментар на изказванията на политически лидери.

„Смятаме, че сигурността в региона е от съществено значение — тя влияе не само на страните и гражданите там, но и на стабилността и сигурността на Алианса. Ние сме там, за да гарантираме сигурността на всички общности в Косово и свободата им на придвижване. Въз основа на нашия опит смятаме, че сме в състояние да подкрепим тази цел. Поискахме от Белград и Прищина да се ангажират по-активно с диалога, воден от ЕС. Вярваме, че това е рецептата — вместо да се обсъждат изявления, най-важно е да се води смислен политически диалог, който да разгледа трудните въпроси“, каза тя.

На въпрос дали е възможен мир и сътрудничество между Белград и Прищина, при положение че след нападението в Банска през 2023 г. не е имало високо ниво на диалог между тях, Шекеринска отговори, че „диалогът е единственият път към истинска и трайна сигурност в региона“.

На 24 септември 2023 г. в село Банска до Звечан, Северно Косово, група от около 30 въоръжени сърби нападна косовската полиция; при инцидента загина един косовски полицай и трима нападатели. Косово определи нападението като „терористичен акт“ и обвини Белград в подкрепа на атаката, което Белград отрече.

Отговорност за нападението взе Милан Радойчич — бивш заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“, която се ползва с подкрепата на официален Белград. Радойчич беше арестуван в Сърбия и освободен на следващия ден; по-късно Интерпол издаде международна заповед за ареста му, а косовската прокуратура повдигна обвинения срещу него и още 45 души. Смята се, че към момента Радойчич се намира в Сърбия, а Косово настоява за неговата екстрадиция и съдебно разглеждане в Прищина.

„Ние осъдихме насилието през 2023 г., включително атаките срещу КейФОР и инцидента в Банска, и използвахме всеки възможен канал, за да потърсим отговорност. Нищо обаче не може да замести истинския, съществен и смислен политически диалог — и това е избор, който Белград и Прищина трябва да направят. Ние сме тук, за да го подкрепим“, завърши Шекеринска.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев