Фридрих Мерц каза на глас онова, което дотогава се говореше тихо, още през май: Германия възнамерява да изгради Бундесвера като „най-силната конвенционална армия в Европа“, като обеща да му осигури „всички необходими финансови ресурси“, пише Politico.

Пет месеца по-късно германският канцлер се стреми да добави реално въоръжение към тази амбиция, показват нови вътрешни правителствени документи, видени от POLITICO.

Обширният списък от 39 страници съдържа искания за закупуване на оръжия и техника на обща стойност 377 милиарда евро — в сухопътни, въздушни, морски, космически и кибер системи. Документът представлява планов преглед на бъдещите покупки, които ще бъдат уточнени в бюджета на Бундесвера за 2026 г., но голяма част от тях са дългосрочни и без фиксиран срок за изпълнение. В съвкупност това е всеобхватна пътна карта за отдавна закъснялото преустройство на германската отбрана, което ще бъде здраво обвързано с местната индустрия.

Политически, моментът съвпада с въвеждането на новия модел за финансиране, предложен от Мерц. От пролетта насам Берлин работи за изключване на разходите за отбрана от конституционния дългов лимит, което ще позволи многогодишно финансиране извън почти изчерпания специален фонд от 100 милиарда евро, създаден при канцлерството на Олаф Шолц.

Елементите от списъка ще бъдат представяни на парламентарната бюджетна комисия на по-малки части, когато достигнат достатъчна степен на готовност. Всички проекти на стойност над 25 милиона евро изискват нейното одобрение.

Стотици милиарди и стотици нови проекти

Документите показват, че Бундесверът планира да стартира около 320 нови проекта за въоръжение и оборудване в рамките на следващия бюджетен цикъл. От тях 178 вече имат посочени изпълнители, докато останалите остават „отворени“, което подсказва, че голяма част от модернизационната програма все още е на етап планиране.

Германските компании доминират — около 160 проекта на стойност 182 милиарда евро са свързани с местни фирми.

Rheinmetall е безспорно най-големият печеливш. Групата от Дюселдорф и нейните съвместни предприятия фигурират в 53 отделни линии на планиране на обща стойност над 88 милиарда евро. От тях около 32 милиарда евро ще отидат директно към Rheinmetall, а останалите 56 милиарда евро — към дъщерни дружества и партньорства, като програмите за бойните машини Puma и Boxer, разработвани заедно с KNDS.

Планът предвижда доставка на 687 бойни машини Puma (662 бойни и 25 учебни) до 2035 г. В областта на противовъздушната отбрана Бундесверът възнамерява да закупи 561 системи Skyranger 30 за защита от дронове и кратък обсег — проект изцяло под ръководството на Rheinmetall. Към това се добавят милиони гранати и куршуми.

Вторият по значимост индустриален партньор е Diehl Defence. Баварският производител на ракети участва в 21 проекта на обща стойност 17,3 милиарда евро.

Най-големият дял идва от семейството IRIS-T, което ще бъде в основата на бъдещата противовъздушна архитектура на Германия. Според документа Бундесверът ще закупи 14 системи IRIS-T SLM на стойност 3,18 милиарда евро, 396 ракети IRIS-T SLM за 694 милиона евро и 300 ракети IRIS-T LFK с кратък обсег за 300 милиона евро. Само тези позиции възлизат на около 4,2 милиарда евро, превръщайки IRIS-T в един от най-значимите проекти за ПВО в германското планиране.

Дроновете също заемат все по-важно място.

Бундесверът иска да разшири флота си от въоръжени Heron TP, произведени съвместно с израелската IAI, и планира да закупи нови боеприпаси за около 100 милиона евро. Следват 12 тактически дрона LUNA NG на стойност 1,6 милиарда евро. Военноморските сили ще получат четири морски дрона uMAWS за около 675 милиона евро, включително резервни части и обучение.

Някои от най-скъпите нови проекти обаче се намират не на сушата, морето или във въздуха, а в орбита. В списъка има над 14 милиарда евро за сателитни програми — включително нови геостационарни комуникационни спътници, модернизирани наземни станции и най-амбициозния проект: нискоорбитална сателитна мрежа на стойност 9,5 милиарда евро, която да осигурява постоянна, защитена от смущения връзка между войските и командните пунктове.

Този план е в унисон с инициативата на министъра на отбраната Борис Писториус за инвестиране на 35 милиарда евро в „космическа сигурност“.

Пари за германската индустрия

Една от най-чувствителните точки в списъка е възможното добавяне на 15 изтребителя F-35 от Lockheed Martin на стойност около 2,5 милиарда евро, закупени по американската програма Foreign Military Sales.

Тези самолети ще запазят ролята на Германия в споразумението за ядрено споделяне, но ще засилят зависимостта ѝ от американска поддръжка, софтуер и достъп до данни за мисии. Това може да се разглежда и като сигнал за по-голямо приближаване на Берлин към американските оръжейни системи — на фона на нарастващото напрежение около съвместния френско-германско-испански проект за изтребител от шесто поколение (FCAS).

Същият американски модел се повтаря и в други ключови проекти:

• Бундесверът планира закупуване на 400 крилати ракети Tomahawk Block Vb за около 1,15 милиарда евро и три пускови установки Lockheed Martin Typhon за 220 милиона евро, което ще даде на Германия обсег на удари до 2000 километра.

• Военноморският план предвижда четири самолета за морско патрулиране P-8A Poseidon от Boeing за 1,8 милиарда евро.

Всички тези програми попадат под контрола на американския режим за износ и поддръжка.

Общо около 25 проекта, свързани с чуждестранни доставчици, на стойност приблизително 14 милиарда евро са ясно посочени в документите — по-малко от 5% от общата сума от 377 милиарда евро.

Въпреки това именно те обхващат почти всички стратегически, ядрени и дългосрочни способности на Германия — от сертифицирани самолети до системи за далечен удар и морско наблюдение.

За сравнение, почти половината от планираните инвестиции са закотвени в германската индустрия — от бронирана техника до сензори и боеприпаси. Финансово доминират местните фирми, но политически именно чуждите системи определят най-чувствителните роли в германската отбрана.