През 1988 година телевизионно предаване го среща с хората, на които е подарил втори живот
Историята помни владетели, военачалници и политически лидери, променили съдбата на милиони. Но понякога най-големите герои са хората, които не търсят слава и признание. Такъв е сър Никълъс Уинтън - британецът, помогнал за спасяването на 699 деца от нацисткото преследване в навечерието на Втората световна война.
Роден на 19 май 1909 година в Лондон в семейство с германско-еврейски корени, Уинтън избира кариера във финансовия сектор. През декември 1938 година обаче пътуване до Прага променя живота му завинаги.
Там той вижда тежкото положение на бежанците, принудени да напуснат домовете си заради нацистката експанзия. Вместо да остане безучастен, младият борсов посредник решава да организира евакуацията на деца към Великобритания.
Спасителната мисия
От хотелска стая в Прага Уинтън започва да събира информация за нуждаещите се семейства и да организира разрешителни за пътуване. След завръщането си в Лондон издирва приемни семейства, събира средства и съдейства за издаването на необходимите документи.
Първата група деца пристига във Великобритания на 14 март 1939 година. През следващите месеци спасителните пътувания продължават.
На 1 септември същата година трябва да замине още един влак с 250 деца. Началото на Втората световна война обаче осуетява пътуването. За съдбата на повечето от тях повече не се получават сведения.
Общо 699 деца намират спасение благодарение на усилията на Уинтън и неговите сътрудници. Много от тях никога повече не виждат родителите си, убити по време на Холокоста.
Срещата, която разплака Великобритания
В продължение на десетилетия Уинтън почти не говори за стореното. Историята му става широко известна едва през 1988 година, когато документи за спасителната операция попадат в общественото внимание.
На 28 февруари същата година той е поканен в телевизионното предаване на Би Би Си "That's Life!", водено от Естер Ранцен.
Без да подозира, Уинтън се оказва седнал до жена на име Вера - едно от децата, които е помогнал да бъдат спасени.
Когато водещата разкрива самоличността му, двамата се прегръщат. Следват срещи и с други спасени деца, вече пораснали хора със собствени семейства.
При следващо гостуване в предаването водещата пита дали сред публиката има други хора, които дължат живота си на Уинтън. Десетки зрители се изправят на крака.
Развълнуваният британец не успява да сдържи сълзите си. Кадрите се превръщат в едно от най-запомнящите се телевизионни свидетелства за човечността.
Признание за един тих герой
През 2003 година кралица Елизабет II посвещава Никълъс Уинтън в рицарство. През 2014 година Чехия му връчва Ордена на Белия лъв - най-високото държавно отличие.
"Ако нещо не е фундаментално невъзможно, тогава трябва да има начин да се направи", гласи една от мислите, с които той остава запомнен.
Сър Никълъс Уинтън умира на 1 юли 2015 година на 106-годишна възраст.
Неговата история е пресъздадена и във филма "Един живот", в който ролята на възрастния Уинтън изпълнява Антъни Хопкинс.
Но най-голямото наследство на британския хуманист не са отличията или филмите за живота му. То са стотиците спасени деца, техните семейства и следващите поколения, които съществуват благодарение на решението на един човек да не остане безучастен пред злото.
