АП/БТА

Западни и украински източници отчитат промяна в тона на Москва, но скептицизмът остава

Днес, 4 февруари, в Абу Даби започва поредният кръг от преговори, насочени към прекратяване на войната в Украйна. Въпреки че общата перспектива пред страната продължава да изглежда мрачна, според европейската редакция на Politico се появяват индикации, че именно разговорите тази седмица могат да дадат отговор на ключов въпрос – дали руският президент Владимир Путин действително е готов да сключи мирно споразумение.

Както отбелязва изданието, позовавайки се на украински и американски източници, запознати отблизо с хода на преговорите, има сигнали, че сегашният етап може да се окаже по-обещаващ от предишните опити. Според тях динамиката на разговорите и поведението на руската страна се различават от досегашната практика.

„Досегашните преговори бяха като вадене на зъб без упойка“, коментира американски експерт по външна политика, който е консултирал Киев. „Често ми се искаше да крещя, когато четях поредния доклад, в който се твърдеше, че разговорите са били ‘конструктивни’. Сега обаче забелязвам, че руснаците подхождат към тези преговори значително по-сериозно“, добавя той.

Същият експерт изразява и предпазлив оптимизъм, като допуска, че „има разумни шансове този конфликт да бъде приключен през пролетта“.

По-малко ентусиазиран е бивш високопоставен украински държавен служител, цитиран от Politico. Въпреки това и той признава, че се наблюдава промяна в настроението и в тона, с който Русия участва в разговорите.

Описвайки ръководителя на руската делегация – началника на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия Игор Костюков, както и офицера от военното разузнаване Александър Зорин, той ги определя като прагматични и делови хора. По думите му, за разлика от Сергей Лавров и самия Путин, те не са склонни да изнасят дълги лекции за т.нар. „коренни причини“ на конфликта. „Руските разузнавачи действат професионално и се фокусират върху конкретните и практични детайли“, подчертава източникът.

Според него тази промяна в поведението може да се дължи на убеждението на Кремъл, че Европа все по-сериозно се отнася към общоконтиненталната отбрана – увеличава производството на оръжие и се стреми да намали зависимостта си от САЩ в областта на сигурността. „Едно мирно споразумение и край на войната биха могли значително да отслабят този импулс. В такъв случай на европейските лидери ще им бъде много по-трудно да убеждават избирателите си в необходимостта от жертви за увеличаване на разходите за отбрана“, отбелязва той.

В същото време обаче промяната в тона на Москва може да представлява и пореден опит да се отвлече вниманието на американския президент Доналд Тръмп.

„Путин на практика няма какво да покаже като резултат от огромните разходи за войната“, коментира пенсионираният австралийски генерал Мик Райън. „Подписването на мирно споразумение в този момент, при което той няма да може да представи ясна ‘победа’ пред Русия и руския народ, би се превърнало в сериозен вътрешнополитически проблем“, заключава Райън.

Още по темата

Тръмп отхвърли обвиненията на Зеленски за нарушено енергийно примирие от Русия

Американският президент заяви, че Владимир Путин е спазил договореното едноседмично прекратяване на ударите

Още

ЕС обсъжда нови санкции срещу Русия с фокус върху редките метали и петролните доставки

Възможните ограничения могат да засегнат „Норилски никел“ и да ограничат морските услуги за руския износ на нефт

Още

Русия поднови мащабните удари срещу енергийния сектор на Украйна преди нов кръг преговори

Зеленски обвини Москва, че използва екстремния студ, за да „тероризира хората“, докато хиляди остават без ток и отопление

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.