Известният руски неонацист Максим Марцинкевич, популярен с прякора „Тесак“, умира на 36-годишна възраст в затворническата си килия на 16 септември 2020 г. Официалната версия за смъртта му, докато излежава присъда за екстремизъм, е самоубийство. Неговите адвокати обаче оспорват това твърдение. Те настояват за независимо разследване, тъй като Марцинкевич наскоро се е оплаквал от изтезания, целящи да извлекат от него самопризнания за нови престъпления.
Специалният кореспондент на независимата медия „Медуза“ Максим Солопов прави подробен преглед на биографията му, цитирано по бТВ. Той описва как Марцинкевич умело използва интернет, медийното пространство и авангардното кино, за да налага своите идеи, изпълнени с омраза. Чрез тези методи той се превръща в най-разпознаваемата фигура на руския неонацизъм и основава радикалното движение „Ловци на педофили“.
Случаят в Русия придоби широк отзвук у нас след жестокото убийство на Младежкия хълм в Пловдив, където група младежи пребиха до смърт 37-годишния Георги. В социалните мрежи се появиха разкрития, свързващи непълнолетните нападатели с идеологията на Тесак. Доказателство за това стана споделена от самите тях снимка по време на побоя, на която се вижда пострадалият с окървавена глава часове преди смъртта си, заобиколен от момчетата.
На кадъра всички присъстващи младежи показват специфичен визуален знак – ръка, свита в юмрук с пречупен палец. Този символ е известен като „Жестът на Тесак“ и е запазена марка за последователите на руската ултранационалистическа мрежа. Знакът произлиза от движението „Окупай Педофиляй“ (част от организацията „Реструкт“), създадено от Марцинкевич през 2012 г. Неговите последователи копират този модел, упражнявайки физическо насилие и публично унижение под паравана на граждански активизъм.
Марцинкевич печели популярност в руското онлайн пространство още в ранна възраст като един от най-агресивните пропагандатори на нацизма.
Според автобиографията му, издадена през 2012 г., той израства в семейство на инженери и започва да учи в същата сфера. Впоследствие е изключен от университета и е освободен от военна служба заради своята радикална политическа дейност. Любопитен детайл от младежките му години е, че преди да се присъедини към движението на нацистките скинхедове и да приеме екстремистките възгледи, Марцинкевич е бил увлечен по фентъзи творчеството на Дж. Р. Р. Толкин.
Основно влияние върху идеологическото развитие на Марцинкевич оказва Семьон Токмаков, водач на скинхед организацията „Руска цел“. В края на миналия век Токмаков придобива статут на най-популярния расист в страната, след като е осъден за нападение над афроамерикански морски пехотинец от охраната на посолството на САЩ в Москва. За разлика от други неонацисти по това време, които действат в нелегалност чрез структури като „ОБ-88“ или забранената мрежа „Blood and Honor“ и се фокусират върху футболното хулиганство и нападенията над мигранти от Кавказ и Централна Азия, Токмаков търси публичност. С агресивния си външен вид той редовно дава интервюта и дори приема заплащане от медии за организиране на показни акции. По-късно в интервю за The Insider той разкрива, че този медиен интерес е послужил като основен източник на средства за учредяването на крайнодясната „Народна национална партия“, създадена съвместно с режисьора Александър Иванов-Сухаревски.
След разногласия с тогавашните си съмишленици, 20-годишният Максим Марцинкевич, вече разпознаваем с прозвището „Тесак“, решава да се отдели и да развие собствена структура. За целта той залага на новоизгряващото дигитално пространство. През 2005 г. той стартира уеб платформата „Творческо студио Формат-18“, която бързо се превръща в мрежа за комуникация между радикални националисти от цяла Русия.
Паралелно с това Марцинкевич започва да развива видеоблог, в който споделя записи на брутални побои, нападения над бездомни лица и убийства на чуждестранни работници, като част от клиповете са реални, а други – инсценирани. Още от старта на онлайн дейността си той залага на крайни провокации и език на омразата, за да трупа популярност. Пример за това е едно от ранните му видеа, в което се гаври с паметта на загиналите деца при терористичния акт в училището в Беслан.
Дигиталната платформа „Формат-18“ бързо се превръща в притегателен център за най-екстремистки настроените неонацистки групи в страната. През 2014 г. експертът от аналитичния център „Сова“ Александър Верховски коментира пред изданието „Комерсант“, че много млади радикали са извършвали реални престъпления с единствената цел записи от тях да бъдат качени в сайта на Марцинкевич. Според него споделяните видеоклипове – независимо дали са били действителни или инсценирани – са действали като мощно средство за радикализация и вдъхновение за нови нападения. Този ефект се потвърждава и от самия Марцинкевич, който в автобиографията си споменава за срещи с нападатели, осъдени на доживотен затвор, които са се мотивирали именно от неговите онлайн публикации.
Първият сблъсък на Тесак с правосъдието се случва през юли 2007 г., когато той изпреварва по арести своите съратници. Задържането му под стража по обвинения в подбуждане към омраза и заплахи с насилие е следствие от жалба, внесена от Алексей Навални, Мария Гайдар и Олег Козирев – по това време лидери на политическото движение „Демократична алтернатива“.
Поводът за сигнала е скандална проява на Марцинкевич в Москва по време на публичен дебат между журналистите Юлия Латинина и Максим Кононенко. Докато Навални води дискусията, Тесак нахлува в залата с група скинхедове, прекъсва говорещите, демонстрира нацистки поздрави и скандира радикални лозунги. В резултат на този инцидент през февруари 2008 г. той получава тригодишна присъда за затвор. Година по-късно, докато все още изтърпява наказанието си, той е осъден повторно. Новата присъда е заради разпространен във „Формат-18“ клип, показващ симулирано убийство на наркодилър от таджикски произход.
След като излиза на свобода през 2011 г., Марцинкевич подновява дейността си в интернет пространството. Този път той се фокусира върху публични кампании, насочени срещу мъже, които обвинява в педофилия. Новата му инициатива получава името „Occupy Pedophile“ (заимствано от популярните по това време американски протести „Occupy Wall Street“). Проектът бързо привлича новото поколение руски радикали. По това време младите ултранационалисти вече избягват създаването на организации с явна нацистка идеология, тъй като нападенията над мигранти носят твърде голям риск от наказателно преследване.
В рамките на тези акции, наричани от самия него „сафарита“, Марцинкевич използва непълнолетни лица като примамки за улавяне на предполагаеми блудственици. Успоредно с това той започва да развива търговска дейност, като организира платени семинари с практически съвети за оцеляване в местата за лишаване от свобода. Сред идеите, които споделя с последователите си, е и призивът за извършване на кражби от хранителни магазини.
След първия си престой зад решетките Марцинкевич оформя своите виждания в книгата „Реструкт!“. Тя дава името и на ново едноименно движение. Членовете му стоят зад „Occupy Pedophile“, както и зад аналогични акции срещу разпространители на наркотици и незаконно пребиваващи мигранти. Организацията получава сериозен медиен комфорт в Русия, като проявите ѝ се излъчват редовно по телевизиите REN-TV и NTV. За финансиране на дейността си Тесак стартира и финансова пирамида под името „TesakMoney“, насочена към неговата аудитория. Тя се рекламира с лозунга: „Не вярвай! Не се страхувай! Не работи!“
В интервю за руското издание Lenta.ru Марцинкевич споделя вижданията си за човешкото съществуване, твърдейки, че всички житейски стремежи – от отглеждането на деца до създаването на изкуство – са продиктувани единствено от човешкия страх от смъртта и желанието за оставяне на следа.
Самият той декларира, че никога не е изпитвал желание да има потомство и не определя себе си като категорично добър или лош. Вместо това Марцинкевич заявява, че неговият блян е „красивата смърт“. Като примери за такъв завършек на живота той посочва гибел в битка като скандинавски воин, по време на интимен акт или от измръзване на връх Еверест, като същевременно допълва, че в крайна сметка точният сценарий няма значение.
