Американските санкции срещу сръбската петролна компания НИС (Naftna industrija Srbije), чийто основен акционер е руската „Газпром нефт“, изглеждат все по-неизбежни, след като крайният срок за действие на последната отсрочка изтича на 8 октомври. Според сръбския вестник „Данас“, санкциите могат да доведат до спиране на платежните транзакции, което на практика би блокирало вноса на суров петрол през хърватския Адриатически петролопровод (JANAF).
САЩ наложиха ограничения върху руския петролен сектор още на 10 януари, като дадоха на „Газпром нефт“ 45 дни да се изтегли от НИС. Оттогава решението е отлагано шест пъти, но натискът нараства, тъй като Белград продължава да разчита на руска собственост в ключовия енергиен актив на страната.
Въпреки няколко промени в структурата на НИС, 44,9% от акциите остават в ръцете на „Газпром нефт“, а сръбската държава притежава 29,9%. Рафинерията в Панчево, която е единствената в Сърбия, осигурява почти всички количества дизел и бензин за вътрешния пазар. Ако санкциите влязат в сила, петролните доставки могат да бъдат прекъснати.
Хърватската компания JANAF, оператор на Адриатическия петролопровод, съобщи, че лицензът ѝ за транспортиране на петрол за НИС изтича на 8 октомври. След това ще бъде поискана нова американска дерогация, но тя ще зависи от действията на НИС съобразно указанията на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ.
В опит да предотвратят кризата, Русия е предложила на САЩ дял в НИС, както и възможност компанията да закупува определени количества американски петрол. Това потвърди и сръбският президент Александър Вучич, според когото обаче предложението „няма да реши проблема“.
„Бих искал руснаците да са намерили вълшебната формула, но не вярвам“, коментира Вучич след срещата на Европейската политическа общност в Копенхаген.
Междувременно Хърватия и ЕС следят внимателно развитието на случая. Премиерът Андрей Пленкович заяви, че ключът към решението е в промяна на собствеността на НИС и намаляване на руския контрол.
Алтернативни маршрути за снабдяване се обсъждат – от румънското пристанище Констанца, черноморски терминали, както и възможен износ от унгарската компания MOL, но експерти предупреждават, че логистичните ограничения на Сърбия са сериозни: липса на баржи, цистерни и претоварващи терминали.
„Най-добрата опция за Сърбия е Русия и САЩ да се разберат, за да не стане страната косвена жертва“, коментира енергийният анализатор Йелица Путникович от портала „Балканска енергия“.
За момента Белград балансира между енергийната зависимост от Москва и геополитическия натиск от Вашингтон и Брюксел, докато часовникът отброява последните дни до евентуалното начало на американските санкции.
Националистическите демони на Сърбия са още там – без разкаяние, а фрустрацията им расте с всяка сметка, която страната трябва да плаща за грешките на 90-те
Задържаните са заподозрени в хвърляне на зелена боя върху Музея на Холокоста, няколко синагоги и еврейски ресторант отново във френската столица
Митингите са насочени срещу блокадите, организирани от протестиращите срещу Александър Вучич
Живкович не разкри подробности как точно би се случило това, но изрази мнение, че Вучич вече е „политически мъртвец“
"Може да не сме най-кресливите, но често имаме най-ясната визия, защото виждаме едновременно на изток и на запад", заяви в речта си пред Общото събрание на ООН сръбският президент
Причината е връзката й с руските производители в бранша
Коментари (0)