АП/БТА

Основателят на „Яблоко“ твърди, че репресиите целят да спрат проруския вот за прекратяване на войната и вижда потенциал за до 40% електорална подкрепа

Основателят на руската опозиционна партия „Яблоко“, която настоява за прекратяване на огъня в Украйна, заяви, че формацията няма да се откаже от политическата борба въпреки арестите на две от водещите ѝ фигури. Според него преследванията са насочени към това партията да бъде отслабена преди парламентарните избори догодина.

„Яблоко“, която беше сред ключовите либерални сили в Русия след разпадането на Съветския съюз, днес разполага едва с няколко места в регионални парламенти и няма представители в Държавната дума. На фона на дългогодишните репресии срещу инакомислието партията отдавна не представлява реална заплаха за Кремъл.

През последните месеци двама от заместник-председателите на партията — Максим Круглов и Лев Шлосберг — бяха задържани в предварителен арест и обвинени в разпространение на „клевети за руската армия“, обвинения, които те отхвърлят. Трети виден представител — Борис Вишневски — беше обявен за „чуждестранен агент“.

Основателят на партията и бивш кандидат за президент Григорий Явлински заяви, че очаква нови действия срещу „Яблоко“ по всяко време. По думите му властите се страхуват, че партията може да привлече значителна част от избирателите, които искат край на войната в Украйна.

„Единствената партия, която защитава тази позиция, е „Яблоко“. Щом догодина има избори и ние поставим този въпрос, можем да разчитаме на сериозна електорална подкрепа“, каза Явлински в интервю за RTVI. Той добави, че въпреки ниските резултати в последните години позицията на партията по Украйна съвпада с мнението на нарастващ брой руснаци. Според него именно това дава потенциал за подкрепа от 30–40%, макар критиците му да оспорват подобна прогноза.

„Затова сега сме заплаха за властите и те се стремят да направят всичко възможно, за да попречат на „Яблоко“ да се яви на изборите с тези идеи“, заяви Явлински. Държавните социологически агенции дори не включват партията в редовните си рейтинги.

Мирни преговори и обществените настроения

Кремъл настоява, че определена степен на цензура е необходима по време на война, когато, според властите, „враговете“ се опитват да подкопаят националното единство. Кремъл не коментира отделните дела срещу опозиционери, заявявайки, че това е работа на съдилищата.

Според официалната позиция президентът Владимир Путин остава „най-популярният политик“ и руснаците подкрепяли целите му във войната, които той възнамерява да постигне „или на бойното поле, или чрез преговори“.

Но данни на „Левада Център“ от ноември показват друга тенденция: макар подкрепата за действията на руската армия да остава висока — 74% — делът на хората, които подкрепят мирни преговори, се е увеличил до 65%. Само 26% искат продължаване на войната.

Явлински, който миналата година заяви, че се е срещал с Путин за обсъждане на войната, подчерта пред RTVI, че няма намерение да напуска Русия.

„Партията ще продължи да функционира“, увери той.

Още по темата

САЩ предлагат на Украйна гаранции за сигурност в опит да задвижат мирен процес с Русия

Вашингтон, Киев и европейски лидери търсят пробив в Берлин, но териториалните въпроси и позицията на Москва остават най-големите препятствия

Още

САЩ и Европа договарят рамка за мир в Украйна, но ключовите разногласия с Русия остават

The Guardian: Вашингтон и Киев приближават рамка за примирие, но Москва може да отхвърли плана, а спорът за окупираните територии остава нерешим

Още

Шефът на МИ-6: Путин протака преговорите и използва тактики на сплашване срещу критиците на Русия

В първата си публична реч ръководителката на британското външно разузнаване предупреждава за агресивната и ревизионистична политика на Москва и уверява в твърдата подкрепа за Украйна.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.