В петък Доналд Тръмп обяви разоръжаването на групировката
След повече от 30 години на въоръжена съпротива, управление на Ивицата Газа и конфликти с Израел, бъдещето на палестинската ислямистка групировка "Хамас" изглежда по-несигурно от всякога. Само преди ден президентът на САЩ Доналд Тръмп се похвали в Трут соушъл, че е постигнато споразумение за тяхното разоръжаване.
Ако международният натиск доведе до реални факти, това няма автоматично да означава край на самото движение. Историята показва, че подобни организации рядко изчезват с предаването на оръжията. По-често те се трансформират – политически, социално или организационно.
Как възниква "Хамас"?
"Хамас" е създадена през 1987 г. по време на Първата интифада като палестинско разклонение на египетското движение "Мюсюлмански братя". Името ѝ е съкращение от арабското "Ислямско движение за съпротива", а думата "хамас" означава "ентусиазъм" или "ревност".
Още от самото начало организацията съчетава две основни направления – въоръжена съпротива срещу Израел и широка социална дейност сред палестинското население. Именно тази комбинация ѝ носи значителна обществена подкрепа в Газа.
САЩ, Европейският съюз, Великобритания, Канада, Япония и редица други държави определят "Хамас" като терористична организация заради нападенията срещу цивилни, самоубийствените атентати и ракетните атаки срещу Израел.
За голяма част от палестинците обаче движението е политическа сила и символ на съпротивата срещу израелската окупация. През 2006 г. "Хамас" печели парламентарните избори в Палестинската автономия, а година по-късно поема пълен контрол над Ивицата Газа след въоръжен конфликт с "Фатах".
Оттогава организацията управлява територията, изграждайки собствени институции, полиция, съдебна система и административен апарат.
Военното крило
Най-известната част от организацията са Бригадите "Изедин ал-Касам" – военното крило на "Хамас". Именно те стоят зад повечето въоръжени операции срещу Израел, включително атаката от 7 октомври 2023 г., която предизвика войната в Газа. През годините групировката изгражда обширна мрежа от тунели, складове за оръжия, производствени бази за ракети и бойни формирования, които според различни оценки включват десетки хиляди бойци.
Дори ако бъде постигнато политическо споразумение, самото предаване на оръжията е само една част от проблема. Експерти по сигурността отбелязват, че "Хамас" не е просто армия, а сложна организация със социални, религиозни и политически структури. Тя управлява училища, благотворителни организации, болници и местна администрация.
Историята на конфликти в Северна Ирландия, Колумбия и Непал показва, че подобни движения могат да се демобилизират военно, но да останат активни като политически партии.
Какво би останало след разоръжаването?
Ако военното крило бъде действително разпуснато, "Хамас" вероятно няма да изчезне напълно.
Възможни са няколко сценария:
-
организацията да се превърне в политическо движение;
-
да запази ролята си чрез социалните си структури;
-
част от бойците да бъдат интегрирани в бъдещи палестински сили за сигурност;
-
по-радикални фракции да откажат да се разоръжат и да формират нови въоръжени групировки.
Именно последният вариант тревожи най-силно международните посредници.
Израел многократно заявява, че не желае "Хамас" да остане на власт. В същото време Палестинската автономия, която управлява части от Западния бряг, няма сериозно влияние в Газа след 2007 г.
Сред обсъжданите варианти са връщане на Палестинската автономия, международна временна, администрация с участие на арабски държави, преходно управление под егидата на ООН или комбинация между местни палестински институции и международен контрол.
Нито един от тези сценарии засега не се ползва с пълна подкрепа на всички страни.
През годините "Хамас" се превърна не само във въоръжена организация, а и в символ за част от палестинското общество. Докато конфликтът между Израел и палестинците остава нерешен, много анализатори предупреждават, че съществува риск нови въоръжени движения да заемат мястото на сегашните.
Именно затова редица международни експерти смятат, че трайната сигурност няма да бъде постигната единствено чрез разоръжаване. Без политическо решение, възстановяване на Газа и перспективи за палестинската държавност, вероятността от появата на нови радикални групировки остава висока.
