Последният удар срещу свободната журналистика в Русия
Руският независим вестник „Новая газета“ обяви миналата седмица, че прекратява дейността си на 9 ноември заради натиск от властите.
"Почти пет години успяхме да работим, обкръжени от всички страни от специалните служби. И ето, сега - край. Оказахме се в „зоната за ликвидиране“ ("kill zone")", написаха в "Новая газета" на 30 октомври.
Заместник-директорът на „Амнести Интернешънъл“ за Източна Европа и Централна Азия Денис Кривошеев заяви, че „закриването на „Новая газета“ е тежка загуба за всички в Русия, които разчитат на независимата журналистика и журналистическите разследвания, за да стигнат до истината.
Основан през 1993 г., в „Новая газета“ бе на практика едно от последните разпознаваеми независими журналистически издания в страната. През годините нейни журналисти разследват корупция, злоупотреби с власт и военни престъпления, често с цената на живота си.
Закриването на редакцията не е просто краят на един вестник, а поредният изключително тревожен етап от систематичното ограничаване на свободата на печата в Русия. Възниква и въпросът: може ли да бъде унищожена независимата журналистика, ако хората, които я създават, отказват да замълчат?
През септември тази година цялата редакция бе обявена за „чуждестранен агент“, като в списъка с "агенти" бяха вписани над сто души - журналисти и автори.
"Убиха ни. На 9 ноември ще угасим светлините в дома ни, където сме живели 30 години, ще изключим сървъра и ще си тръгнем. Вестникът вече го няма. Руските власти и руските специални служби принудиха редакцията да прекрати дейността си", написаха на 30 октомври от "Новая газета".
От изданието посочиха още, че повече от 30 години живот заедно за журналистите ще приключат на улицата, без средства за прехрана, под постоянна заплаха от репресии.
"Макар мерките за закриване на "Новая газета" да бяха предприети от частни лица и организации, ролята на властите в това не буди никакво съмнение. Тяхната дългогодишна хищническа кампания доведе до почти пълното унищожаване на свободните медии в Русия, а сега — и на техния най-известен и забележителен представител. Руските власти трябва незабавно да прекратят преследването на независимите медии, включително на „Новая газета“, и да отменят законите, които потискат свободата на изразяване и въвеждат цензура", посочи заместник-директорът на „Амнести Интернешънъл“ за Източна Европа и Централна Азия.
За изгонването на редакцията от сградата в "Потаповский переулок" в центъра на Москва главният редактор на „Новая газета“ Сергей Соколов съобщи на 28 октомври в писмо до читателите.
Заедно с редакцията затваря и музеят на журналистката Анна Политковская, открит в бившия ѝ кабинет на 7 октомври 2021 г., на 15-ата годишнина от убийството ѝ.
По думите на Соколов, след включването ѝ в регистъра на „чуждестранните агенти“ „Новая газета“ не е успяла да възстанови системата си за дарения - компании и банки отказват да работят с редакцията, позовавайки се на „вътрешни корпоративни правила“, информира руската редакция на Би Би Си.
„Разбира се, ще има някаква друга форма на съществуване. Надяваме се, че ще успеем да запазим хората. Защото „Новая газета“ преди всичко са хората, а не стените. Но същевременно разбираме, че няма да ни позволят да продължим под името „Новая газета“, защото с репресиите в Русия сега се занимават хора, с които ние сме в дългогодишен конфликт. Те от много години се опитват да си отмъстят, но имаше сила, която можеше да им се противопостави. А сега вече няма никого“, заяви пред Би Би Си ръководителката на пресслужбата на „Новая газета“ Надежда Прусенкова.
"Това е координирана акция. Това са външни правила, установени от репресивния държавен апарат - от служители на ФСБ, внедрили се под прикритието на всяка организация. Те смятат страната за своя собственост. След началото на военните действия (в Украйна) и нас, както и всички останали журналисти, ни лишиха от възможността да говорим за най-важните и трагични събития на нашето време. Бяха приети закони, които върнаха цензурата в страната. След това тази цензура се разпространи практически във всички сфери на човешкия живот", посочиха на 30 октомври от "Новая газета".
"Властите блокираха всички наши интернет ресурси. Държавата ни отне печатницата, а служителите на специалните служби и цензорите, настанили се в други печатници, ни отказваха да издават вестника. Много от нашите сътрудници бяха принудени да напуснат страната. Беше извършено нападение срещу съоснователя на изданието - носителя на Нобелова награда за мир Дмитрий Муратов, в резултат на което той едва не загуби зрението си. Не беше образувано наказателно дело, въпреки че извършителите са известни. В Чечения беше отвлечена и пребита почти до смърт нашата колумнистка Елена Милашина. Взеха за заложник главния редактор на вестника Олег Ролдугин, обвинявайки го в това, че е работил като журналист. Скоро предстои съдебният процес", писаха още от "Новая газета.
В редакцията на „Новая газета“ беше извършен многочасов обиск, претърсване имаше и в жилището на главния редактор", писаха още от изданието.
„Новая ежедневная газета“ е основана преди 33 години от бивши журналисти на „Комсомолская правда“ - Дмитрий Муратов, Сергей Кушнерев, Акрам Муртазаев и др. По-късно изданието започва да се нарича „Новая газета“.
През цялата си история вестникът си изгражда репутацията на опозиционно издание. Няколко негови журналисти са били убити.
Анна Политковская, застреляна във входа на жилищната си сграда, остро критикуваше чеченския лидер Рамзан Кадиров, а преди това пишеше за военните престъпления в Чечения.
В края на март 2022 г., след началото на войната на Русия срещу Украйна, „Новая газета“ временно преустановява дейността си заради предупреждения от Роскомнадзор, но по-късно възобновява работата си.
През есента на същата година с решение на съда бяха анулирани лицензите на печатното издание и на сайта на медията. След това редакцията успя да организира издаването на нови печатни формати, паралелно с публикациите в интернет.
Част от журналистите напуснаха Русия след началото на войната в Украйна и създадоха проекта „Новая газета Европа“, който по-късно руските власти обявиха за нежелан в Русия.
"За съжаление, закриването на „Новая газета“ не беше неочаквана новина", признава пред Дойче веле журналистът Сергей Пархоменко.
„Още от самото начало на войната беше ясно, че всеки следващ ден от съществуването на онази част от „Новая газета“, която остана в Русия, е още един ден живот след смъртта. Беше напълно очевидно, че това няма да продължи дълго. И според мен продължи дори по-дълго, отколкото можехме да се надяваме“, смята Пархоменко.
"Работата на „Новая газета“ в Русия помагаше да се запази връзката в професионалната общност на независимите руски журналисти - както на напусналите страната, така и на останалите в нея", убеден е той.
„И досега това ни се удаваше. А сега, четири години и половина след началото на мащабната война и 12 години след началото на самата война, е невъзможно да се каже, че свободната журналистика в Русия е умряла, спряла е да съществува или е изчезнала. Това категорично не е вярно. И „Новая газета“, разбира се, беше изключително важен възел в тази журналистическа общност“, казва Пархоменко.
„Това не означава, че работата ще спре и че тези хора ще се разотидат по домовете си и ще се заемат с някакви други, по-интересни за тях занимания. Те нямат други, по-интересни занимания - това е напълно очевидно.
Но въпреки всичко случилото се е много тъжно събитие за журналистиката и е сигнал, че нещата ще стават още по-лоши“, смята Пархоменко.
