Войната в Украйна се превръща в ключов фактор, който променя стратегическото мислене в НАТО, особено сред държавите по източния фланг, пише Fox News Digital.

Конфликтът ускори промени в бойните тактики и в начина, по който се водят сраженията – от масираното използване на дронове и кибероперации до засилен акцент върху устойчивостта на обществото и способността за бърза военна мобилизация. Украинската армия, натрупала значителен боен опит, често се посочва като пример за адаптация към новите условия на бойното поле.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди, че президентът на Украйна Володимир Зеленски е поканен на срещата на върха в Анкара през юли, което според дипломати подчертава нарастващото значение на Украйна за стратегическите дискусии в НАТО.

По данни, цитирани в изказвания на военни представители като генерал-лейтенант в оставка Ричард Нютън, в Пентагона се анализират темповете, с които украинската отбранителна индустрия се е адаптирала към условията на война, включително бързото увеличаване на производството за фронта.

В същото време бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав посочи, че конфликтът е променил глобалното разбиране за съвременната война и е показал ограничените възможности на традиционната въздушна мощ при конфликти с висока интензивност.

Полски представители, сред които заместник-министърът на отбраната Павел Залевски, коментираха, че съвременните бойни действия все повече се определят от дронове и нови технологии, което променя и приоритетите на НАТО. В този контекст често се използва и понятието за „нова фаза“ на Алианса, в която Европа поема по-голяма тежест в конвенционалната отбрана.

От източноевропейски столици идват и оценки, че войната е засилила военния потенциал на региона и е ускорила процеси, свързани с разширяването на НАТО, включително присъединяването на Финландия и Швеция, което значително е променило стратегическата карта на Северна Европа.

Украйна, макар и извън Алианса, все по-често се разглежда като фактор, който влияе върху бъдещата архитектура на сигурността в Европа и върху дългосрочните решения на НАТО относно отбраната и разпределението на отговорностите между съюзниците.