Ако замисълът на Макрон се реализира в пълнота, то европейската отбрана ще се оформи в два кръга. Единият ще е сърцевината, а другият – периферията. Дебатът да се включи ли България или не в разширяването на ядрения чадър, по същество би бил дебат за това в кой от кръговете да бъдем и каква отбрана да развиваме.
По време на среща на европейски лидери в Париж премиерът акцентира върху нуждата от инвестиции в електропреносната мрежа и нови ядрени мощности
Християн Мицкоски заяви: "Това е лошо послание за самия Европейски съюз и очаквам някои от държавите-членки на ЕС да осъдят това поведение на източния ни съсед (визира се България), защото това не е първият път, когато източният ни съсед нарушава човешките права".
Множество статистики показват, че по-голямата част от родените деца в Европа в повечето западноевропейски столици не са от европейски произход.
Националистическото правителство на Орбан отдавна се противопоставя на усилията на ЕС за намаляване на вноса на руски енергийни ресурси и заедно със съседна Словакия поддържа и дори увеличава доставките на руски петрол и газ, откакто Москва започна тотална война срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.
„В резултат на оценките, които ще бъдат направени в зависимост от развитието на събитията, ще продължат да се предприемат допълнителни мерки, ако е необходимо“, пишат още от ведомството
Руската заплаха и намаленото доверие в САЩ тласкат европейските държави към масови покупки на изтребители, ракети и системи за противовъздушна отбрана, докато глобалният пазар на оръжие претърпява драматични промени
Напрежението в Близкия изток се засилва с нови военни размествания, дипломатически реакции и стратегически решения на големите сили. Паралелно с това европейските лидери правят изявления за бъдещето на сигурността и политическото развитие на региона.
Френският президент Еманюел Макрон обяви, че Франция ще увеличи броя на ядрените си бойни глави от сегашното ниво под 300, но не даде точна цифра за увеличението. Това ще бъде първият път, когато Франция увеличава ядрения си арсенал поне от 1992 година, предаде CNN
Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че през 2035 г. вижда Сърбия като член на Европейския съюз, с променена и по-успешна система на здравеопазване, както и с напълно различен подход към образованието, предаде Танюг
