Балкани

Бомби и отвличания разтърсиха Белград: Завръщат ли се сенките на 90-те?

12 февруари 2026, 11:35
Таралеж ПК

Снимка: АП/БТА

Експерт предупреждава за нарастващо улично насилие и дефицит на последователна институционална реакция

Поредица от тревожни инциденти в Белград – бомби, отвличания и палежи – предизвикаха обществено безпокойство и сравнения с бурните 90-те години. Само за няколко дни сръбската столица стана сцена на събития, които мнозина определят като симптом на по-дълбок проблем.

В понеделник сутринта пред магазин за вино на улица „Браничевска“ във Врачар беше открита бомба. Няколко дни по-рано взривно устройство беше хвърлено в дома на популярния певец Здравко Чолич, като трима души бяха задържани. Двама бяха арестувани и за хвърляне на бомба в кафене „Джери“ в Нови Белград. Междувременно македонският изпълнител Даниел Каймакоски съобщи, че е бил отвлечен в сръбската столица. В различни квартали, включително Земун, бяха регистрирани и палежи на автомобили.

Според доктора по право Никола Вуйчич, цитиран от RTS, отделните случаи формално се разглеждат самостоятелно от наказателното право, но в по-широк социален и криминологичен контекст очертават тревожна картина.

„От правна гледна точка това са отделни престъпления. Но когато ги поставим в общ контекст, виждаме широко ниво на насилие, което съществува по улиците на града“, посочва Вуйчич.

По думите му причините са комплексни – от политическата среда, през социалния климат, до съдържанието, което се популяризира в част от медиите. Той критикува риалити форматите и програмите с национално покритие, които според него насърчават агресивно поведение и подкопават ценностната система.

Вуйчич отбелязва, че в някои случаи институциите реагират бързо – със задържания и повдигане на обвинения. Но подчертава, че подобна ефективност не е последователна.

„Има ситуации, в които чрез социалните мрежи се виждат ясни доказателства за насилие, а липсва адекватна реакция от страна на полицията, прокуратурата и съда“, казва той.

Експертът коментира и възможните мотиви зад атаките – от финансова облага и изнудване до демонстрация на сила и борба за влияние. В случаите на предполагаема организирана престъпност обаче, по думите му, най-често отговорност поемат изпълнителите на най-ниско ниво, докато поръчителите остават в сянка.

„Дилърът пада пръв. А стъпалата над него са много и трудно доказуеми. По-ниските нива се страхуват – или от закона, или от тези над тях“, посочва Вуйчич.

Той предупреждава и за риска от въвличане на непълнолетни в престъпни структури, като прави паралел между възпитанието в семейството и „възпитанието“ в криминалните среди.

Въпреки тревожните сигнали, Вуйчич смята, че все още е рано да се говори за единна координирана престъпна мрежа. „На този етап по-скоро става дума за изолирани случаи, отколкото за доказана организирана структура“, подчертава той.

Според експерта решението изисква системен подход – координация между институции, реформа в медийната среда, активна роля на образованието и стабилна политическа рамка.

Дали Белград е изправен пред временен пик на престъпност или пред по-дълбока тенденция, остава отворен въпрос. Но общественото усещане за сигурност вече е поставено на изпитание.