Deutsche Welle: „Оставяш достойнството си на вратата“- разкази на родилки за преживяното в сръбски болници

„Оставяш достойнството си отвън.“

Така жена описва преживяното в родилния дом „Бетания“ в Нови Сад. Зад думите ѝ стои проблем, който преминава отвъд грубото отношение или отделни спорни медицински процедури.

В центъра на разследване на Deutsche Welle, събрало свидетелствата на повече от 20 жени, се очертава нещо по-тревожно – усещането, че с влизането в родилната зала жената престава да бъде човекът, който има право да решава какво се случва със собственото му тяло.

Жени, раждали през различни години, в различни градове и болници в Сърбия, описват сходни преживявания: медицински действия без достатъчно предварително обяснение, процедури, за които твърдят, че не са дали ясно съгласие, крясъци, унизителни реплики и отношение, при което страхът и въпросите на родилката се приемат като пречка, а не като естествена реакция на пациент.

Така основният въпрос вече не е само как се ражда в Сърбия, а доколко жената остава пациент с права, когато раждането започне. Тялото е нейно. Решението – невинаги

Окситоцин за ускоряване на раждането, спукване на околоплодния мехур, многократни прегледи, натиск върху корема, форцепс – всяка от тези медицински интервенции може да има конкретно медицинско основание. Но медицинската необходимост и информираното съгласие са два различни въпроса.

Жена от Нови Сад разказва пред DW за стимулиране с окситоцин и последвали многократни прегледи. По думите ѝ лекар впоследствие спукал околоплодния мехур, без предварително да ѝ обясни какво възнамерява да направи.

Точно тук се появява повтарящият се мотив в свидетелствата – не непременно самата интервенция, а фактът, че жената не е възприемана като участник в решението.

Наташа от Рума описва как след опит за предизвикване на раждането върху горната част на корема ѝ бил приложен силен натиск – т.нар. метод на Кристелер. След това, разказва тя, останала със синини под гърдите. Детето в крайна сметка било извадено с форцепс.

В подобна ситуация родилката е в една от най-зависимите позиции, в които човек може да се окаже – изпитва болка, тревожи се за детето си и практически е изцяло в ръцете на медицинския екип.

Почти всяка втора жена преминава през епизиотомия

Най-ясно мащабът на проблема личи от данните за епизиотомиите. Според информацията, събрана от DW от акушеро-гинекологични отделения в Сърбия, почти всяка втора жена, която ражда вагинално, преминава през епизиотомия – хирургически разрез на перинеума. В някои лечебни заведения делът надхвърля 70 процента.

Световната здравна организация не препоръчва рутинното или широко използване на епизиотомия при спонтанно вагинално раждане.

Но цифрите са само едната страна. Другата са жените, които твърдят, че процедурата е извършена, без да са получили достатъчно предварителна информация. Има и свидетелства за недостатъчно обезболяване.

Така един медицински въпрос се превръща във въпрос за автономията на пациента. Да бъдеш приета в болница не означава да предадеш правото върху собственото си тяло на входа.

Съгласието не е подпис върху формуляр. То предполага пациентът да разбира какво предстои, защо се предлага дадена процедура, какви са рисковете и какви са възможните алтернативи.

„Малък подарък“ за съпруга

Едно от най-смущаващите свидетелства показва докъде може да стигне обезличаването на родилката.

Психоложката Биляна Станкович, която изследва акушерските практики в Сърбия, разказва за свидетелство на жена от Белград за т.нар. „съпружески шев“ – поставяне на допълнителен шев след раждането с предполагаемата цел влагалището да остане по-тясно.

Според разказа лекарят представил намесата като „малък подарък“ за съпруга ѝ.

Този случай концентрира в себе си най-сериозния проблем, който преминава през цялото разследване. Жената вече не е разглеждана като човек, чието тяло принадлежи на самата нея. Тялото ѝ се превръща в обект, върху който някой друг може да реши да извърши допълнителна интервенция – при това в предполагаем интерес на трети човек.

Това не е въпрос на лошо чувство за хумор. Въпросът е дали една медицинска система признава правото на пациентката да бъде единственият човек, който може да даде съгласие за неналожителна интервенция върху собственото си тяло.

Болката не отменя правото на уважение

Незачитането има и друга форма. Жени разказват за крясъци, унизителни реплики и сексуализирани коментари. Някои са определяни като разглезени, слаби, непокорни или егоистични, когато изразяват болка, страх или несъгласие.

Това създава особена зависимост: пациентката трябва едновременно да преживява раждането и да внимава дали реакциите ѝ няма да предизвикат раздразнението на хората, от които зависи безопасността ѝ.

Доклад от 2022 г. за отношението към пациентките в сръбските гинекологични и акушерски клиники също посочва вербалната агресия като форма на лошо отношение. 

Родилката не е труден пациент само защото я боли. Не е непокорна, защото задава въпрос. И не губи правото си на уважение, защото лекарят знае повече от нея за медицината. Това разграничение е съществено: професионалната компетентност дава на лекаря правото и задължението да предлага медицинското решение. Тя не дава автоматично право да се игнорира човекът, върху когото то ще бъде приложено.

Когато системата вижда леглото, а не жената

Част от проблема има и организационно обяснение. Около една трета от всички раждания в Сърбия са концентрирани само в четири големи болници в Белград и Нови Сад, показват данните, събрани от DW. В същото време по-малки родилни отделения затварят.

Ясмина Михняк от сръбската платформа за родители „Svet za nas“ описва работата на част от системата като „конвейер“ – раждането трябва да приключи, пациентката да бъде изписана и леглото да бъде освободено за следващата. И точно „конвейерът“ обяснява част от усещането за незачитане.

За системата това може да бъде поредното раждане за деня. За жената то е събитие, което може да остане в паметта ѝ за цял живот.

Но претоварването не обяснява всичко. Според данните около две трети от родилните отделения в страната имат средно едва по три раждания дневно.

Цитиран анонимно от DW гинеколог насочва вниманието към друг проблем – рутината. Някои действия продължават да се извършват просто защото така е работено с години. А когато рутината стане по-важна от конкретния пациент, човекът лесно се превръща в процедура.

Какво става, когато родилката каже „не“?

Именно тук разследването стига до най-тежкия си момент.

Саня Радивоевич от Белградския център за правата на човека разказва за случай на жена, която според свидетелството изрично отказала вакуумна екстракция и заявила, че разбира рисковете от решението си. Въпреки това процедурата била извършена, докато няколко души държали пациентката.

Това вече не е спор за комуникацията между лекар и пациент. Това е въпросът има ли тежест думата „не“, когато я произнесе жена на родилното легло.

Разбира се, при непосредствена опасност за живота на майката или детето медицинският екип може да бъде изправен пред извънредна ситуация и необходимост от незабавно действие. Но извън подобни обстоятелства информираното съгласие е фундаментален принцип на медицинската практика.

Правото на пациентката не означава тя да определя медицината. Означава медицината да не забравя пациента. Правилата могат да се променят. Но може ли отношението?

Все повече жени в Сърбия се опитват да потърсят отговорност и по съдебен ред. Според информацията в разследването към момента няма окончателно съдебно решение по подобен случай. Сръбското Министерство на здравеопазването вече е издало национални насоки за добра клинична практика при физиологично вагинално раждане.

Това е важна стъпка. Но нито един протокол сам по себе си не може да реши проблема, ако не се промени основното разбиране за мястото на жената в родилната зала.

Тя не е просто тяло, върху което трябва да бъде извършена процедура. Не е легло, което трябва да бъде освободено. Не е проблем, който трябва да бъде решен по-бързо. И не е човек, чието „не“ автоматично има по-малка стойност, защото е уплашена, изпитва болка или ражда.

Тя остава пациент. Остава човек. И остава собственик на собственото си тяло.

Затова най-силното свидетелство в разследването не е статистиката за епизиотомиите и не е описанието на конкретна медицинска процедура.

То е едно изречение:

„Оставяш достойнството си на вратата.“

Истинският въпрос, който тези истории поставят пред Сърбия, е защо една жена изобщо трябва да има усещането, че за да получи медицинска помощ при раждането на детето си, първо трябва да се откаже от правото да бъде чута, зачитана и третирана като човек.

Материалът е изготвен по данни и свидетелства от разследване на Deutsche Welle за отношението към родилките и акушерските практики в Сърбия.