Марта Кос: Северна Македония трябва да впише българите в Конституцията, за да продължи към ЕС

България ще има ключова роля за свързването на Европа със страните от Южен Кавказ, Централна Азия и Близкия изток, като страната ще се превърне в „порта“ към новите маршрути, заяви еврокомисарят по разширяването Марта Кос пред БНТ.

Коментарът ѝ беше направен в Страсбург, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви създаването на Среден коридор – проект за изграждане на нови търговски, енергийни и транспортни връзки между Европа и Азия.

По думите на Кос през следващата година България ще бъде домакин на среща на върха за свързаността, организирана съвместно от Урсула фон дер Лайен и българския министър-председател Румен Радев. Еврокомисарят съобщи още, че през октомври ще посети България и Турция, където ще бъдат обсъдени конкретни проекти.

Според Кос Средният коридор е сред най-важните инициативи на настоящата Европейска комисия. Тя посочи, че заради войната в Украйна маршрутите на север са ограничени, а конфликтът в Иран и региона създава ограничения на юг.

„Ако изградим този Среден коридор, ще можем да доставяме по-евтина енергия до Европа, може да установим нови търговски пътища, стоките от Централна Азия може да пристигат по-бързо в Европа“, заяви Кос.

Тя посочи България като страна, разположена по трасето на новите коридори, и отбеляза значението на развитието на инфраструктурата. Сред конкретните проекти е железопътната връзка между Истанбул и българската граница. Кос заяви, че модернизирането на железопътната и пътната инфраструктура от българска страна би допринесло както за международната търговия, така и за пътуването на българските граждани.

Разширяването на ЕС

Кос определи настоящата есен като „есен на разширяването“. Тя съобщи, че Европейската комисия подготвя пътни карти за държавите, които са най-напреднали в преговорите за членство.

По думите ѝ Черна гора е най-близо до присъединяване, а за Албания, Молдова и Украйна ще бъдат представени планове с техническите стъпки, които могат да бъдат предприети до края на мандата на настоящата Комисия.

Кос заяви, че процесът зависи и от готовността на държавите членки и гражданите на ЕС да подкрепят бъдещото разширяване. Тя посочи, че напредъкът на по-напредналите кандидати може да насърчи и други държави, сред които Северна Македония, Босна и Херцеговина и Косово, да ускорят процеса.

По отношение на Северна Македония еврокомисарят заяви, че страната трябва да изпълни поетия ангажимент за промяна на конституцията и включване на българите в нея. Кос изрази готовност да работи с българското правителство за придвижване на процеса.

„Правителството в Северна Македония трябва да спази обещанието си. Те трябва да променят конституцията си, това е договорено между Северна Македония и 27-те държави членки на ЕС“, заяви тя.

Украйна и пътят към ЕС

Според Кос перспективата Украйна да приключи процеса на присъединяване до края на 2030 г. ще зависи от темпа на реформите и изпълнението на поетите ангажименти.

Тя отбеляза, че критериите за Украйна са същите като за останалите държави кандидатки, но подчерта, че страната продължава да се намира във война.

Еврокомисарят посочи и възможността за т.нар. „поетапна интеграция“, при която кандидатстващите държави могат постепенно да бъдат включвани в определени европейски области, преди да станат пълноправни членове. Като примери тя посочи роуминга и единната зона за плащания.

Какво означава асоциираното членство на Канада

Кос коментира и обявеното от Урсула фон дер Лайен намерение Канада да стане първият асоцииран член на ЕС.

По думите ѝ това би означавало възможно най-тясно интегриране на Канада в европейските структури, без страната да става пълноправен член на съюза.

Кос подчерта, че ЕС вече има тесни икономически и политически връзки с Канада. Тя посочи, че повече подробности за бъдещото сътрудничество се очаква да станат известни на срещата на върха ЕС–Канада в края на октомври.

„Европа може да бъде по-силна заедно с Канада“, заяви еврокомисарят.