Машините постепенно се представят и като помощници в дома
Хуманоидните роботи все по-бързо преминават от демонстрационните зали към фабриките и домовете, а някои производители вече обявяват сериозни производствени мощности. Зад тези показатели обаче стоят въпроси за реалната автономност, надеждността и безопасността на технологиите.
Китайската компания UBTECH започна работа в нов завод в Лючжоу, в автономния район Гуанси. Съоръжението е с площ около 14 000 квадратни метра и според публикувани данни, цитиращи компанията, има годишен производствен капацитет от около 10 000 робота. В него ще се произвеждат сериите Walker S и Cruzr, а в дигитализацията на производството е участвала Siemens Digital Industries Software.
Обявеното темпо от един робот на всеки 10 минути се отнася до скоростта на производствената линия, а не до времето, необходимо за изработването на една машина от началото до края. Различни роботи едновременно преминават през отделни етапи от производствения процес.
Според публикувани данни единствено финалното тестване на готов робот продължава повече от четири часа. Производството включва автоматизирано придвижване на материали, логистика и използване на колаборативни роботизирани ръце. Сред източниците на тази информация са Seoul Economic Daily и eWeek.
Колко автономно е производството
Определението „роботи, произвеждащи роботи“ описва използването на автоматизирани системи за различни операции по обработката и сглобяването. Това обаче не означава, че заводът работи изцяло без човешко участие.
Освен това обявеният производствен капацитет не трябва да се бърка с реалния брой произведени или продадени машини, нито с доказана ефективност при използването им от клиенти.
За реалната оценка на подобна технология са важни показатели като качеството на продукцията, броят на дефектите, необходимата поддръжка и честотата на човешката намеса. От значение е и колко работа може да извършва роботът спрямо разходите за неговата експлоатация.
Домашните роботи – между демонстрацията и реалната употреба
Хуманоидните машини постепенно се представят и като помощници в дома. Един от примерите е Panther на китайската компания UniX AI, който е представян като робот за обслужване на битови и търговски пространства.
Според производителя машината може да изпълнява домакински задачи и разполага с две роботизирани ръце и подвижна основа на колела. Тези характеристики са част от представянето на продукта от самата компания, поради което твърденията за възможностите му трябва да бъдат разглеждани като информация от производителя.
За да се установи доколко подобен робот може да бъде самостоятелен в реална домашна среда, е необходимо да се знае при какви условия са направени демонстрациите, имало ли е човешка намеса и колко последователно машината изпълнява поставената задача.
Еднократното успешно изпълнение показва, че определена функция е възможна. Ежедневната употреба обаче изисква роботът да може да повтаря действието надеждно при различни обстоятелства – например когато предметите са разместени, пространството е ограничено или на пътя му се появи неочаквано препятствие.
Човешкият труд зад обучението на роботите
Развитието на тези системи зависи не само от машините, но и от хората, чиито движения и умения се използват за обучение на изкуствения интелект.
Южнокорейската компания RLWRLD събира примери, свързани с професионални умения в области като хотелиерството и логистиката. Асошиейтед прес съобщава за заснемане на работници, които изпълняват задачи като сгъване на салфетки, като целта е тези действия да бъдат използвани при разработването на роботизирани системи.
Самата RLWRLD поставя прецизното боравене с предмети в основата на разработките си. Моделът RLDX-1 е предназначен за управление на роботизирани ръце и изпълнение на задачи, които изискват точни движения.
Това показва значението на умения, които при хората често изглеждат естествени – вземането на предмет, преместването му на определено място и адаптирането на движението според ситуацията.
Кой притежава данните от обучението
Развитието на хуманоидните роботи поставя и въпроса как трябва да бъде оценяван трудът на хората, чиито умения се използват за обучение на машините.
Работниците разполагат с натрупан опит, който включва не само конкретни движения, но и способност да се адаптират към различни ситуации и да разпознават грешки. Затова автоматизацията поставя въпроси и за възнаграждението на хората, условията, при които се записва и използва трудът им, както и възможностите им за професионално развитие.
Отделно стои въпросът за самите записи. Важно е да бъде ясно кой има достъп до тях, за какви цели се използват и как се защитават данните и информацията за други хора, които могат да попаднат в кадрите. Тези въпроси са част от практическото и отговорно въвеждане на роботизираните технологии в работната среда.
