АП/БТА

Предвижда се четиримесечна ротация в Естония, докато Анкара обмисля ангажимента си на фона на засилените мерки за сигурност

НАТО е отправил искане към Турция да предостави изтребители F-16 за участие в мисията на Алианса „Въздушно патрулиране на Балтийско море“ през 2026 година, като разполагането се предлага да започне няколко месеца по-рано от първоначално планираното. Това съобщава изданието Turkiye Today. Според предложението става дума за четиримесечна ротация на турски самолети и екипажи в Естония в периода от август до декември 2026 г.

Искането е отправено на фона на засилените отбранителни мерки на Алианса след поредица от нарушения на въздушното пространство на страните членки от руски самолети. По информация на Bloomberg Турция вече е поела ангажимент да разположи бойни самолети в Румъния в периода от декември 2026 г. до март 2027 г. Към настоящия момент Анкара все още не е взела окончателно решение дали ще отговори положително на новото искане на НАТО.

Турските изтребители за последно участваха в мисия по въздушно патрулиране в началото на 2025 година. През септември 2021 г. подразделения на турските военновъздушни сили се завърнаха в страната след участие в мисията на НАТО „Засилено патрулиране на въздушното пространство“ в Полша — първото подобно разполагане на Турция от 15 години насам, както тогава съобщи Министерството на отбраната.

В рамките на тази мисия четири изтребителя F-16 и военен персонал бяха разположени във военновъздушната база Малборк в периода от 6 юли до 15 септември 2021 г. За малко повече от два месеца самолетите изпълниха около 30 бойни полета с продължителност между един и час и половина, включително дежурства за бързо реагиране и съвместни тренировъчни полети с полските военновъздушни сили.

През 2024 година турските военновъздушни сили участваха и в двустранната тренировъчна мисия на НАТО „Засилено патрулиране на въздушното пространство“ в Западното Черно море, като разположиха два изтребителя F-16 от Първо главно командване на авиационната база.

Военновъздушните сили на страните членки на НАТО извършват непрекъснато наблюдение на въздушния трафик над Европа и реагират при необичайна, съмнителна или потенциално враждебна активност, както и при случаи на загуба на комуникация между граждански самолети и органите за контрол на въздушното движение.

Пълната оперативна отговорност за мисията носи Върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR). Оперативното ръководство се осъществява от Съюзното военновъздушно командване (AIRCOM) в Рамщайн, Германия, а денонощното командване и контрол се осигуряват от три Обединени центъра за въздушни операции (CAOC).

Центърът в Торехон, Испания, отговаря за въздушното пространство южно от Алпите, този в Уедем, Германия — за зоната северно от Алпите, а центърът в Бодьо, Норвегия — за Скандинавия и арктическото въздушно пространство.

Припокриващите се зони на отговорност осигуряват резервираност, устойчивост и непрекъснат контрол върху въздушното пространство. По данни на НАТО трите центъра ежедневно наблюдават до 30 000 въздушни движения в европейското въздушно пространство на Алианса и координират действията на съюзническите военновъздушни сили в реално време.

Още по темата

Външният министър на Турция участва в онлайн среща, посветена на подготовката за втората фаза на мирния план за Газа

Хакан Фидан се включи във виртуалната среща като продължение на разговорите, проведени в Маями, Флорида, в края на декември 2025 г.

Още

Турция: Евентуална външна намеса в Иран би влошила ситуацията

Турция заяви, че не иска да вижда хаос в Иран въпреки "определени проблеми в иранското общество и правителство"

Още

Турция може да произвежда към 120 хиляди дрона годишно

През 2025-та година Анкара е продала около 30 хиляди безпилотни летателни апарати за 14 държави, сред които Малайзия (Anka-S), Судан (TB2), Кения, Мали, Буркина Фасо и т.н, показва справка на ТАРАЛЕЖ

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.