Новият дълг, поет през настоящата 2026 година, надхвърли 1 млрд. евро, след като вчера бе проведен успешен аукцион за емитирането на държавни ценни книжа за 150 млн. евро.

Това показват данните на Българската народна банка. В рамките на вчерашния аукцион Министерството на финансите е предложило за продажба 10-годишни лихвоносни съкровищни облигации, част от емисия № BG 20 400 26 218, с фиксиран лихвен процент в размер на 3,5 на сто годишно.

До участие в аукциона са били допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 163 205 000 евро, в т.ч. несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 5 155 000 евро. Постигнатият коефициент на покритие е 1,09, а средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 94,69 евро на 100 евро номинал.

Съгласно взетото от Министерството на финансите решение са одобрени поръчки в размер на 150 000 000 евро номинална стойност, в т.ч. несъстезателни поръчки в размер на 5 155 000 евро.

Постигнатата средна годишна доходност възлиза на 4,18 на сто. 

В аукциона участваха 8 първични дилъри на ДЦК. Министерството на финансите ще предлага за продажба допълнителни количества от емисията.

Това е седми аукцион за продажба на ДЦК на вътрешния пазар през настоящата 2026 година. Така общият размер на новия дълг, поет през тази година, възлиза на 1,05 млрд. евро.

Според Закона за публичните финанси в условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година.

През 2025 година Министерството на финансите пласира нов дълг чрез продажба на ДЦК и облигации на международните пазари в размер на около 8,9 млрд. евро (17,4 млрд. лева).

По-рано днес управителят на БНБ каза в интервю за "Ройтерс", че ефектът от въвеждането на еврото върху инфлацията в България е ограничен и еднократен.

По думите му повишението на инфлацията е било в рамките на 0,3 – 0,4 процентни пункта, което е съпоставимо с опита на Хърватия. Инфлацията в страната се е забавила до 2,3% през януари спрямо 3,5% месец по-рано и като цяло следва тенденциите в еврозоната.

Радев отчете и повишение на обществената подкрепа за еврото след присъединяването – до 54% сред домакинствата при 45% преди това, докато при бизнеса подкрепата достига около 70%.

Според него геополитическата несигурност, включително войната в Иран, може да засили положителните нагласи към общата валута заради усещането за по-голяма икономическа стабилност.

В същото време управителят на БНБ предупреди, че рисковете за инфлацията в еврозоната нарастват заради поскъпването на енергията и глобалната несигурност.