Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува два анализа за икономическите и финансовите ефекти от въвеждането на дигиталното евро. Документите са част от подготовката преди окончателното решение за старта на единната цифрова валута.

Според първия доклад общите инвестиционни разходи за банките в еврозоната ще бъдат между 4 и 5,7 млрд. евро – около 1 млрд. евро годишно в рамките на четири години. Това е под 1% от общата печалба на банковия сектор и приблизително 3,4% от инвестициите в информационни технологии.

Разходите са сравними с тези при въвеждането на Директивата за платежните услуги (PSD2) и доста по-ниски от проектите по системата SEPA. Според ЕЦБ те могат да бъдат още по-ниски, ако се използват общи инфраструктури и външни доставчици като Worldline, Nexi и Tietoevry. Така банките могат да спестят между 30 и 50% от индивидуалните си разходи.

В документа има и оценка за България, въпреки че страната все още не е в еврозоната. Страната ни получава оценка 0,75 от 1,00 за висока степен на централизация на платежната инфраструктура – редом с Португалия, Австрия и Нидерландия. Според анализа плащанията у нас са централизирани чрез БОРИКА, а банките използват сходни технологични доставчици като Temenos и Oracle. Това означава, че България би имала по-ниски разходи при въвеждане на дигиталното евро, в сравнение с по-раздробени пазари като Германия или Италия.

Вторият документ разглежда въздействието на дигиталното евро върху финансовата стабилност. ЕЦБ изчислява ефекта при лимит от 3000 евро на човек – максималната сума, която гражданите биха могли да държат в цифрово евро. Според оценката, намаляването на депозитите в банките ще бъде минимално – между 0,5 и 8%, далеч под нивата, наблюдавани при банковите кризи в Кипър и Гърция.

Дори при кризисен сценарий ликвидността на банките остава стабилна. Коефициентът на ликвидно покритие би спаднал само с три пункта – от 166% на 163%. Едва 0,3% от банковите активи биха достигнали критично ниво при лимит от 3000 евро.

В заключение ЕЦБ подчертава, че въвеждането на дигиталното евро е управляемо – както по отношение на разходите, така и на стабилността на финансовата система. Успехът на проекта ще зависи от тясното сътрудничество между банките и институциите и от използването на споделена технологична инфраструктура, която ще намали рисковете и разходите