Кои са безплатните магистрали в Европа
Въпреки обещанията за изграждане на нови магистрали през следващите години и настоящия строеж на отделни участъци, България изостава значително на европейската карта по дължина на магистралната мрежа. Освен това тя е неравномерно разпределена, а в части от страната дори напълно липсва.
Общата дължина на магистралите в България е 877 километра към края на 2025 г., сочат данните на НСИ.
- Югозападният район, включващ столицата, е най-развит с 318 км магистрални пътища.
- Югоизточният район разполага с 223 км магистрали.
- Южният централен и Североизточният район остават с под 200 км магистрали.
- Северозападният регион, който често е определян като икономически изолиран, разполага с едва 32 км магистрални пътища.
- В Северен централен район положението е най-критично – въпреки активните проекти, към края на 2025 г. там все още няма нито един завършен и въведен в експлоатация километър магистрала.
Данните на Евростат очертават мащабна разлика между водещите европейски икономики и останалите държави. Тройката на лидерите се оглавява от Испания (над 15 000 км), следвана от Германия (над 13 000 км) и Франция (над 11 000 км). Тъй като това са сред петте най-големи страни в Европейския съюз, тези мащаби не са неочаквани.
Класацията продължава с Португалия, Нидерландия и Гърция. Нидерландия е три пъти по-малка от България, а Португалия и Гърция са съизмерими с нас по територия. Въпреки това, дължината на тяхната магистрална мрежа варира между 2 000 и 3 000 километра – или до три пъти по-дълга от българската.
В тази статистика България заема 20-о място, въпреки че по площ е на 10-о. Класацията обхваща общо 25 държави, тъй като Малта и Латвия не разполагат с пътна мрежа, покриваща критериите за магистрала.
По отношение на темпото на изграждане за последните 12 години, челните места се заемат от Испания (над 900 нови км), Италия (над 800 км) и Гърция (с близо 740 км). България заема 10-о място в този списък с построени 272 км, изградени в периода от 2013 до 2025 г.
Най-гъста е магистралната мрежа в провинции на Германия и Нидерландия - Бремен, Южна Холандия, Утрехт, както и в унгарската област Будапеща, където се отчитат над 110 км на всеки 1000 кв/км.
У нас районите с най-висока гъстота са Югозападният и Югоизточният, но там показателите са близо 10 пъти по-ниски.
В различните държави от Европейския съюз то е решено по различни начини. България е сред държавите, в които се плаща с винетки. Почти навсякъде минималната валидност е 1 ден, само в Словения тя е 1 седмица.
Най-скъпа дневната винетка за лек автомобил излиза в Унгария – над 15 евро. В Словения, Чехия и Австрия струва между 8 и малко над 9 евро. По-евтина от нашата в момента е само винетката в Румъния.
В следващата група държави се плаща за изминато разстояние – тоест, тол такса.
Има много локални характеристики, като например таксуване не на всички магистрали, а само на определени, физическо или електронно, но можем да кажем, че в Португалия, Ирландия, Хърватия, Гърция, Италия, Франция и Испания 100 километра струват средно между 7 и 12 евро, а в Полша - с 4-5 евро повече.
В Люксембург, засега в Белгия – въпреки че там обмислят въвеждането на тол такси от догодина, Нидерландия, Германия, Дания, Швеция, Финландия, Естония, Литва и Кипър магистралите за леки автомобили са безплатни. Като, разбира се, и тук има някои особености. На места се заплаща преминаването по мостове, през тунели, както и влизането в някои градове.
При сравнението между тол таксите и винетката Явор Жерев, който редовно пътува по маршрута Благоевград – Солун, поставя на първо място цената на пътуването. До границата той се движи с българска винетка, а след това започва да плаща на гръцките тол пунктове.
„Имат 3 пункта за плащане до началото на Солун. Първо – цените там са доста високи. Едно отиване на лек автомобил от Благоевград до Солун и обратно излиза малко над 10 евро, което на фона на цените на винетките в България в момента е много, много по-висока цена, отколкото тук в България. Ние имаме привилегията като шофьори на леки автомобили да пътуваме срещу 60 и няколко евро целогодишно неограничено. Неограничени километри по цялата магистрална и второстепенна пътна мрежа в България, което за момента мисля, че са добри условията“, коментира Явор Жерев.
Тол таксите могат да имат отражение и върху организацията на трафика. Особено през летния сезон, при влизане в Гърция през Кулата, Явор Жерев нерядко попада на по-сериозно натоварване около първия тол пункт след границата.
„През летния сезон пътната мрежа от Кулата до Солун е доста натоварена. При самото извършване на плащането на таксите, дори да имате устройство, с което да минавате автоматично, за автоматично таксуване, опашките са доста по-сериозни още преди да влезете в лентата за това свободно преминаване с електронно таксуване и т.н. Много пъти ми се е случвало, когато опашката се е образувала над километър, километър и нещо, самите гърци са принудени да вдигат бариерите, за да пропуснат целия този трафик да премине безпрепятствено през пункта и да продължи пътя. Може би правителството трябва да помисли, ако прецени, че ще слага такова тол таксуване като в Гърция, може би трябва да преценят да сложат доста повече пътни платна, за да може да не се образуват опашки“, смята Явор Жерев.
Един от основните плюсове на тол системата е високата събираемост на таксите. На практика избягването на плащането е възможно единствено чрез използване на алтернативни маршрути. Въпросът е дали у нас ще има достатъчно такива пътища и доколко те ще бъдат достъпни за шофьорите.
„Мога да ви дам пример – на първия пункт за плащане, който е веднага след Промахон, има от дясната страна алтернативен път, но той е затворен от едната страна, което означава, че самите гърци не позволяват преминаването през него, а изискват 100% от трафика да преминава през пункта за плащане“, каза Явор Жерев.
Очакванията са евентуалното въвеждане на тол система за всички пътища да увеличи приходите в бюджета и да промени начина, по който се таксува тежкотоварният транзит. В момента камиони от цяла Европа преминават през България, като плащат сравнително ниска винетна такса.
„Когато става въпрос за пари, държавата е готова на всичко. А когато става въпрос за удобства спрямо хората, ще покажем дали сме готови, когато се случи това нещо. Лично мое мнение е, че не сме готови за много неща, които се случват в България, и практиката го показва“, коментира Явор Жерев.
