Инфлацията в България отново надхвърли 5%, а сред факторите, които продължават да оказват натиск върху цените, са ръстът на кредитирането, високото потребление и държавните разходи
Инфлацията в България отново надхвърли 5%, а сред факторите, които продължават да оказват натиск върху цените, са ръстът на кредитирането, високото потребление и държавните разходи. Това коментира главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в ефира на „Здравей, България“ по NOVA.
Данните на Националния статистически институт за август показват лек спад на цените на хранителните стоки. Същевременно дизелът е поскъпнал с над 13% само за месец, което превръща транспорта в един от основните двигатели на инфлацията.
Финансовият журналист Стефан Антонов посочи като фактори за поскъпването международната несигурност около петролните доставки, геополитическото напрежение в Близкия изток и високите бюджетни дефицити през последните години.
Според него процесът по въвеждането на еврото също е оказал психологически натиск върху пазара.
Лъчезар Богданов също обърна внимание на поскъпването на петрола, но открои и вътрешен фактор – ръста от около 20% на банковото кредитиране за домакинствата.
По думите му от около година и половина България отчита най-висок реален ръст на потреблението в Европейския съюз. Повечето средства, с които разполагат домакинствата, стимулират потреблението, а засиленото търсене оказва натиск най-вече върху цените на услугите – от медицинските прегледи до ресторантите и хотелите.
Богданов посочи две мерки срещу инфлацията
Според икономиста в краткосрочен план има два основни инструмента, с които може да бъде ограничен ценовият натиск.
Единият е Българската народна банка да предприеме мерки спрямо търговските банки за ограничаване на прекалено бързото кредитиране.
Втората стъпка според него е свързана с държавните финанси и необходимостта от по-строга бюджетна политика, насочена към ограничаване на дефицитите.
Стефан Антонов също постави акцент върху държавното харчене. Той критикува мерки като „Кошница с грижа“ и концепцията за „справедлива цена“, които според него представляват закъснели опити за административна намеса върху бизнеса.
По думите му началото на по-смелото държавно харчене може да бъде проследено още до 2020 г. и присъединяването на България към валутния механизъм ERM II.
Сред основните рискове пред инфлацията през есента и зимата остава движението на цените на горивата на международните пазари, посочи още Богданов.
