АП/БТА

Стартовите работни позиции се оказват под най-голям риск

Изкуственият интелект навлиза все по-осезаемо в ежедневието и в трудовия пазар. Програми като „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT), автоматизирани роботи и умни алгоритми вече изпълняват редица задачи, които доскоро бяха изцяло в ръцете на хората. Въпросът, който логично възниква, е: кои професии са най-застрашени от това развитие? На този проблем се спира обзорна статия на информационния сайт „Ню“, като се позовава на различни експертни мнения и проучвания.

Според изследване на консултантската фирма &Самхауд (&samhoud), ръководителите на около 50 големи нидерландски компании са убедени, че в рамките на няколко години изкуственият интелект ще поеме значителна част от техните функции. „Днес вече не стои въпросът дали, а как и в какви области да се прилага изкуственият интелект“, коментират авторите на проучването.

За кого това е проблем? Според анализатори ползите за работодателите са очевидни – по-висока ефективност, по-ниски разходи и възможност да се компенсира недостигът на работна ръка. „Със сигурност обаче има и положителни страни за самите работници“, посочва Джуре Дас, изследовател в Социално-културната агенция за планиране в Нидерландия. По неговите думи, изкуственият интелект позволява на по-малко опитни служители по-бързо да достигнат професионално ниво, което иначе би им отнело години практика.

Но именно стартовите позиции се оказват под най-голям риск. Според Дас много от задачите, присъщи за новопостъпилите – като изготвяне на доклади, анализ на контекст или обработка на данни – вече могат да се извършват от алгоритми. Това е особено видимо в сектори като маркетинга, ИТ индустрията и адвокатската практика, където базови дейности все по-често се възлагат на ИИ. „Изчезването на тези начални позиции може да има тежки последици – именно там младите професионалисти усвояват основите на професията“, предупреждава експертът.

Пример за пряко отражение върху пазара на труда е годишният списък на Изпълнителната агенция за социално осигуряване на работниците. За първи път той отчита пряко влияние на ИИ върху професиите с най-малки шансове за развитие. „Най-засегнати са копирайтъри и автори на текстове, преводачи и графични дизайнери“, казва консултантът по пазара на труда Стеф Молеман. По негови думи работодателите стават все по-предпазливи при наемането на тези специалисти, защото приложенията с изкуствен интелект вече могат да изпълняват голяма част от задачите им. Данните показват спад от близо 30% на свободните позиции в тези сфери само през 2024 г.

Това обаче не означава, че професиите ще изчезнат. „Ключът е адаптацията“, подчертава Молеман. „Професионалистите трябва непрекъснато да учат и да се нагодят към новите условия. Истински уязвим ставаш, когато застинеш на едно място.“

Човешкият фактор остава решаващ

Експертите изтъкват, че хората все още държат контрола. Работодателите сами решават как и до каква степен да използват ИИ. Дас дава пример с компанията „Афас“ (AFAS), производител на софтуер за автоматизация, която въвежда четиридневна работна седмица благодарение на ефективността, осигурена от ИИ. Това не само подобрява имиджа ѝ, но и привлича нови кадри.

От друга страна, и потребителите имат роля – текстове, генерирани от изкуствен интелект, често се възприемат като полезни, но „лишени от душа“. „Ако публиката изрази предпочитание към човешко съдържание, компаниите ще се съобразят“, казва Дас.

Въпреки страховете от „апокалиптичен сценарий“, според експертите те са преувеличени. Дас припомня данни, че между 1995 и 2010 г. една пета от задачите в Нидерландия изчезват заради автоматизацията, но на тяхно място се появяват нови. „Очаквам, че и сега процесът ще бъде сходен – промяна, но не катастрофа.“

„Професиите не изчезват просто така – те се променят“, заключава Молеман. „Това е неизбежен процес, който се случва от десетилетия и няма да спре с изкуствения интелект.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев