Как смартфоните влияят на паметта и вниманието ни

Преди едва две десетилетия мобилният телефон служеше основно за разговори и кратки съобщения. Днес смартфонът е навигация, работен инструмент, развлекателен център и основен източник на информация. За много хора денят започва с поглед към екрана и завършва по същия начин. Междувременно десетки, а понякога и стотици пъти отключваме устройството, за да проверим известие, съобщение, социална мрежа или просто „какво ново има“.

Тази промяна не се наблюдава само при младите. Смартфоните се превърнаха в неизменна част от ежедневието на почти всички възрастови групи. Наред с безспорните им предимства обаче все по-често възниква въпросът как непрекъснатата им употреба влияе върху начина, по който мозъкът се концентрира, запомня и обработва информация.

Причината учените да обръщат все по-голямо внимание на тази тема не е само времето пред екрана. Оказва се, че много по-важно е колко често вниманието ни бива прекъсвано. Социалните мрежи, платформите за кратки видеа и много мобилни приложения са разработени така, че постоянно да връщат потребителя чрез известия, ново съдържание и персонализирани препоръки.

Как честите прекъсвания влияят на вниманието

Една от най-изследваните теми през последните години е влиянието на смартфоните върху способността ни да се концентрираме. Психолозите обясняват, че човешкият мозък не е създаден да обработва няколко сложни задачи едновременно. Когато смятаме, че мултитаскваме, всъщност непрекъснато превключваме между различни дейности. Всяко такова превключване изисква време и умствен ресурс.

Точно тук смартфонът се превръща във фактор. Дори кратко известие може да прекъсне мисловния процес. Макар човек бързо да върне поглед към задачата си, мозъкът продължава още известно време да обработва предишното прекъсване. Специалистите наричат това „остатък на вниманието“ - част от умствените ресурси остават насочени към вече приключилото действие, което затруднява пълното съсредоточаване върху следващата задача.

Интересното е, че някои научни изследвания показват още нещо - дори телефонът да не бъде използван, самото му присъствие върху бюрото може да намали представянето при задачи, изискващи концентрация и работна памет. Учени смятат, че част от когнитивния ресурс остава ангажиран с възможността устройството да привлече вниманието ни във всеки един момент. По-нов метаанализ, обхващащ десетки изследвания, потвърждава, че този ефект съществува, макар силата му да варира при различните хора и различните когнитивни задачи. 

Как смартфоните влияят на паметта

Ако вниманието ни помага да възприемаме информацията, то паметта ни позволява да я съхраняваме и използваме по-късно. Именно затова учените все по-често изследват дали постоянната зависимост от смартфоните променя начина, по който запомняме.

Една от най-обсъжданите концепции през последните години е т.нар. дигитална амнезия. Тя не означава, че устройствата причиняват заболяване или истинска загуба на памет. Терминът описва тенденцията хората да запомнят по-малко информация, когато знаят, че могат да я намерят само с няколко докосвания на екрана. Вместо да съхранява самата информация, мозъкът често запомня къде може да я открие.

Това поведение не е непременно вредно. Всъщност то представлява своеобразна адаптация към дигиталната среда. Все повече хора използват смартфона като външна памет - за телефонни номера, рождени дни, адреси, списъци със задачи, пароли и дори важни срещи. Така мозъкът разчита, че информацията е „съхранена“ другаде и не отделя толкова усилия, за да я запомни.

Подобни изводи се подкрепят и от научни изследвания върху т.нар. Google Effect или ефект на дигиталната памет. Според тях, когато човек знае, че определена информация е леснодостъпна онлайн, е по-малко вероятно да я запомни в детайли. Вместо това по-често помни къде може да я открие. Това не означава, че паметта отслабва, а че мозъкът променя стратегията си за съхраняване и извличане на информация.

Особен интерес за учените представлява работната памет - системата, която ни помага да задържаме информация за кратко време, докато решаваме задача, четем текст или участваме в разговор. Именно тя е от ключово значение за концентрацията, ученето и вземането на решения.

Резултатите от някои проучвания показват, че честите прекъсвания от известия, съобщения и постоянното проверяване на телефона могат временно да намалят ефективността на работната памет. Всеки път, когато вниманието бъде отклонено, мозъкът трябва отново да възстанови мисловния процес, което изисква допълнителен когнитивен ресурс. При чести прекъсвания това затруднява изпълнението на задачи, които изискват продължителна концентрация.

Важно е обаче да се направи едно уточнение. Досега няма убедителни доказателства, че използването на смартфон води до трайно увреждане на паметта при здрави хора. Повечето изследвания показват краткосрочни промени в представянето по време на конкретни задачи, а не необратими изменения в начина, по който функционира мозъкът. Освен това ефектите се различават според възрастта, навиците за използване на устройството и индивидуалните особености на всеки човек.

Смартфоните могат да бъдат и полезен инструмент

Макар често да се говори за негативните страни на смартфоните, специалистите подчертават, че те могат да бъдат и ценен инструмент. Благодарение на тях имаме бърз достъп до образователни ресурси, електронни книги, онлайн курсове, навигация и приложения, които подпомагат организацията на ежедневието.

Съществуват и приложения, разработени за трениране на паметта, концентрацията и други когнитивни умения, макар доказателствата за дългосрочния им ефект все още да са ограничени. Освен това смартфоните улесняват общуването, достъпа до здравна информация и поддържането на връзка с близки хора, което също има значение за психичното благополучие.

Как да ограничим негативния ефект

Експертите са единодушни, че не е необходимо да се отказваме от смартфоните, а да ги използваме по-съзнателно. Няколко прости навика могат да помогнат:

• изключване на ненужните известия;
• оставяне на телефона извън полезрението, когато работим или учим;
• ограничаване на проверките на социалните мрежи до определени интервали;
• кратки почивки от екрана през деня;
• отделяне на време за четене, разговори и дейности без дигитални устройства.

Данните до момента показват, че не самото устройство, а начинът на използването му има най-голямо значение. Колкото по-често позволяваме на известията да прекъсват вниманието ни, толкова по-трудно може да се съсредоточим върху сложни задачи. Ако обаче използваме технологиите разумно и съзнателно, те могат да останат полезен помощник, без да се превръщат в пречка за паметта, концентрацията и ежедневната ни продуктивност.