В кухненското чекмедже с прибори могат да се крият неочаквани рискове. Макар дълго време да са възприемани като практично решение, пластмасовите кухненски прибори днес се свързват с потенциални опасности за здравето и околната среда. Това поставя въпроса кои от тях е препоръчително да бъдат изхвърлени и дали изобщо има безопасни за употреба варианти.

„Много от клиентите ми се объркват, когато им представя този списък, затова им препоръчвам да действат постепенно и да заменят предметите един по един. Намаляването на пластмасата в кухнята е полезно не само за здравето, но и допринася за по-безопасна среда“, посочва диетологът Дани Домингес.

Сред основните пластмасови изделия, от които е препоръчително да се откажете, са шпатулите и лъжиците. Те често се използват при високи температури, което увеличава риска от отделяне на микропластмаси в храната, особено при продължителна или интензивна употреба. Дори когато не са изложени пряко на силна топлина, с времето по повърхността им се появяват драскотини, в които могат да се задържат бактерии, както и да се отделят микрочастици.

„Ако е възможно, преминете към неръждаема стомана, дърво или бамбук“, съветва Домингес.

Съдовете с незалепващо покритие също попадат сред предметите, които е препоръчително да бъдат прегледани и при необходимост заменени. Покритията, съдържащи PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества), известни като „вечни химикали“, могат да отделят токсични изпарения при нагряване, предупреждава Домингес. Макар най-вредните от тези вещества вече да са изтеглени от употреба, според Американското онкологично дружество техните заместители не се използват достатъчно дълго, за да са напълно ясни ефектите им върху здравето.

Риск крият и предметите за еднократна употреба. Те често съдържат фталати - химикали, които придават гъвкавост на пластмасата, обяснява Домингес. Освен че са сериозен екологичен проблем, тези вещества могат да окажат влияние върху здравето, включително чрез хормонални нарушения и затруднения в развитието. При контакт с гореща храна фталатите могат да се отделят в нея. Като алтернатива при нужда от еднократни прибори се препоръчват по-екологични варианти, като изделия от бамбук.

Меламиновите чинии, макар да са цветни и устойчиви, са подходящи единствено за студена храна и не бива да се използват в микровълнова печка. „Въпреки че като цяло се считат за безопасни за студена храна, при нагряване могат да отделят вредни химикали като формалдехид“, обяснява Домингес. Ако все пак се използват, това трябва да става само за студени ястия.

Особено внимание се изисква и при пластмасите, съдържащи BPA. Бисфенол А е химикал, широко разпространен в различни пластмасови изделия и свързван с редица рискове за здравето. „Изследвания показват връзка между излагането на BPA и ендокринни нарушения, безплодие, забавен растеж, потискане на имунната система и дори рак“, посочва Домингес.

Тя допълва, че някои заместители на BPA също могат да бъдат вредни, затова трябва да се подхожда внимателно и към продукти, обозначени като „без BPA“, като се следи за наличието на BPS (бисфенол S) и BPF (бисфенол F).

Повредените пластмасови дъски за рязане също крият риск. „Дъските с дълбоки бразди често се превръщат в среда за развитие на бактерии, които могат да попаднат в храната“, отбелязва д-р Анджела Дауни. Освен това износените повърхности увеличават вероятността от отделяне на микропластмаси.

Подобен проблем съществува и при увредените пластмасови прибори. Ако не е възможно всички да бъдат заменени наведнъж, е препоръчително да се започне с тези, които вече показват признаци на износване. „Всеки прибор, който не е в добро състояние, трябва да бъде подменен. Пукнатините улесняват както отделянето на микропластмаси, така и натрупването на вредни бактерии“, посочва д-р Дауни.