Според астрономическите изчисления частичното затъмнение за територията на България започва около 20:26 ч. българско време
Навярно мнозина си спомнят 11 август 1999 г., когато в България станахме свидетели на пълно слънчево затъмнение, а голям хит по магазините бяха специалните "слънчеви" очила, с които ни съветваха да го гледаме. Е, тази година на 12 август пък светът ще види едно от най-впечатляващите астрономически събития - Луната ще премине точно между Земята и Слънцето и за кратко ще превърне деня в нощ в части от Европа, като ни върне във времето към далечната 1999 г.
Учените обясняват, че пълното слънчево затъмнение ще премине през Гренландия, Исландия и Испания, както и през малка част от Североизточна Португалия, докато в значително по-голяма част от континента явлението ще бъде частично.
За България спектакълът ще бъде далеч по-скромен – страната остава извън ивицата на пълното затъмнение. Въпреки това от някои райони ще може да се наблюдава частично закриване на Слънцето точно преди то да се скрие зад хоризонта.
За онези, които не са били особено добри по физика, се пояснява, че макар Слънцето да е приблизително 400 пъти по-голямо от Луната, то се намира и приблизително 400 пъти по-далеч от Земята. Именно това забележително съотношение кара двата обекта да изглеждат почти еднакви по размер в небето.
Когато подреждането е достатъчно прецизно, Луната може напълно да закрие яркия слънчев диск. Небето потъмнява, температурата може да се понижи, а около черния силует на Луната става видима слънчевата корона – външната атмосфера на нашата звезда.
Ивицата на пълното затъмнение на 12 август ще премине през Арктика, североизточната част на Гренландия и западните райони на Исландия, след което ще прекоси Атлантическия океан и ще достигне Иберийския полуостров.
Испания ще бъде едно от най-добрите места в Европа за наблюдение на явлението. Пътят на лунната сянка ще пресече страната от запад на изток и ще премине през или близо до градове като Ла Коруня, Леон, Билбао, Сарагоса и Валенсия, преди да достигне Балеарските острови.
Максималната продължителност на пълната фаза ще бъде около 2 минути и 18 секунди, като максимумът на затъмнението ще настъпи в района близо до Исландия. Това означава повече от две минути, през които яркият диск на Слънцето ще изчезне напълно зад Луната.
За Исландия 12 август ще има и историческо значение.
Това ще бъде първото пълно слънчево затъмнение, видимо от части на страната от 1954 г. насам. За столицата Рейкявик събитието е още по-необичайно – последното пълно затъмнение, видимо оттам, е било през 1433 г.
В западните части на страната пълната фаза ще продължи повече от две минути, а в населените райони продължителността ще варира според конкретното местоположение.
Не е случайно, че Исландия се превръща в една от основните дестинации за т.нар. „ловци на затъмнения“ – хора, които пътуват по света, за да наблюдават пълни слънчеви затъмнения.
А у нас?
Според астрономическите изчисления частичното затъмнение за територията на България започва около 20:26 ч. българско време, а последните му видими моменти са около 20:38 ч., като точните условия зависят силно от местоположението.
В София прозорецът е още по-малък. Частичната фаза започва около 20:28 ч., достига максимума си приблизително в 20:30 ч., практически при залез, и приключва минути по-късно.
Това означава, че наблюдението от столицата ще бъде трудно. Необходимо е не само ясно небе, но и напълно открит западен хоризонт без високи сгради, планини или други препятствия.
И най-важното – от България няма да настъпи внезапен мрак и Слънцето няма да изчезне напълно. Страната се намира твърде далеч от ивицата на тоталността.
NASA планира специална въздушна мисия от Исландия. Изследователски самолет WB-57 ще се издигне на височина около 50 000 фута и ще се опита да пресрещне сянката на Луната близо до точката на максималното затъмнение.
На борда ще има специализирани камери за наблюдение на слънчевата корона в различни дължини на вълната.
Полетът ще позволи на учените да удължат времето, през което могат да наблюдават пълната фаза – от около 2 минути и 18 секунди за неподвижен наблюдател до почти три минути.
