Служители от десетки държавни институции се събраха пред Министерския съвет с искания за по-високи възнаграждения, без механични съкращения и без намаляване на нетните им доходи.
Започна обявеният протест на държавни служители пред сградата на Министерския съвет в София. Демонстрацията се провежда едновременно със заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което правителството, работодателите и синдикатите обсъждат проектобюджета за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване.
В протеста под надслов „Равни права за всички“ участват служители на Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда, Агенцията за социално подпомагане, Националната здравноосигурителна каса, Националния статистически институт, Агенцията по вписванията и други държавни администрации.
Основното недоволство е насочено срещу предвидените ограничения в разходите за персонал, възможните съкращения и идеята държавните служители постепенно сами да започнат да плащат личните си осигуровки.
Сред исканията на синдикатите са да отпадне замразяването на средствата за възнаграждения, да не се извършват 10-процентни съкращения без предварителен анализ, най-натоварените администрации да получат допълнителен персонал, а ако служителите започнат да поемат част от осигурителните си вноски, това да бъде компенсирано с увеличение на заплатите, така че нетните им доходи да не намалеят.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов вече заяви, че синдикатите не са против реформи, но според тях те трябва да се основават на реален анализ, а не на механично намаляване на щатовете във всички институции.
От своя страна работодателските организации също критикуват Бюджет 2026, но настояват за по-бързи структурни реформи, ограничаване на държавните разходи и намаляване на администрацията. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) поставиха шест условия в замяна на подкрепата си за финансовата рамка, сред които ограничаване на автоматичното увеличение на разходите, административни реформи и ускоряване на приватизацията и концесиите.
Проектобюджетът предвижда консолидираната фискална програма да бъде с дефицит от 5,7% от БВП, а новият държавен дълг до края на годината да надхвърли 10 млрд. евро. Именно тези параметри са сред основните причини за критиките както от страна на синдикатите, така и на работодателските организации.
Правителството защитава проекта с аргумента, че той отразява реалното състояние на публичните финанси и поставя началото на постепенно намаляване на дефицита. Финансовият министър Гълъб Донев увери, че през 2026 г. не се предвиждат съкращения, а първо ще бъде направен функционален анализ на държавната администрация, като реформата ще бъде заложена в бюджета за 2027 г.
